Михаил Николаевич Тухачевски (1893-1937г.) е може би най-популярният съветски офицер, когато стане дума за т. нар. „сталински репресии“ през 1937г. Той бил главният обвиняем в съдебното дело, което придобило популярност с неговото име: „делото Тухачевски“. След като го арестували, обвиненията срещу него били крайно тежки, а признанията му шокирали всички. Той съобщил пред следователите от НКВД, че подготвял военен заговор. Неговата цел била да се свали съществуващия режим в Съветския съюз и да се създаде военна диктатура. Освен това, предал на немското разузнаване много секретни сведения за Червената армия. Присъдата била бърза, сурова и безкомпромисна.
Но всъщност, кой е Тухачевски? По време на Гражданската война той е запомнен главно с две неща. Първото е нечуваната жестокост, с която се отнасял към мирните жители. При потушаване на селските бунтове в Тамбовска губерния Тухачевски извършва едно от най-големите военни престъпления в световната история: заповядва да се използват бойни отровни газове. По този начин са избити над 100 хиляди селяни.
Второто, с което се отличил „червеният маршал“, е разгромът на Червената армия при Варшава през 1921г. В началото настъплението на болшевишките войски било успешно – но полският маршал Юзеф Пилсудски нанася мощни удари по фланга на Тухачевски и разгромява напълно неговия Западен фронт. Поражението било ужасно. Червената армия отстъпвала чак до Минск. Поляците пленили над 120 хиляди червеноармейци, които оставили да измрат от глад и болести в концлагери. Западните области на Украйна и Белорусия преминали към Полша.
А ето една заповед от 23 юни 1921 г., подписана от командващия Тухачевски и председателя на пълномощната комисия Антонов-Овсеенко: „Заповядвам да бъдат набелязани бандитски настроените области. Да се изпратят там отделения на военните съдилища и военни части. При пристигането на място да се обкръжи района, да се вземат най-малко 100 заложници и да се въведе обсадно положение. На жителите да се дават по 2 часа , за да предадат бандитите, оръжието им и техните семейства. Ако откажат, заложниците да бъдат разстреляни. Да се вземат нови заложници и отново да се дадат 2 часа. Ако след изтичането на този срок бандитите отново не бъдат назовани, заложниците да се разстрелят и да се вземат нови“.
И още една заповед на бъдещия „червен маршал“, от 8 юли 1921г.: „Разгромените банди се крият в горите. Те стоварват безсилната си злоба върху местното население. Горят мостовете, разрушават бентовете и другата народна собственост. Заповядвам веднага да се вземат от всяко село най-малко по 50 заложници. Ако близък мост бъде разрушен, заложниците да бъдат разстреляни“.
Логиката на Тухачевски в тези заповеди е доста странна: разгромените бандити се крият в горите и изливат безсилната си злоба върху местното население – затова ще разстрелваме по 50-100 души от същото това местно население. Но вземането на заложници е забранено в Хагската конвенция от 1907г. и е извънредно тежко военно престъпление. Във всички епохи военачалник, който взема заложници, се покрива с вечен позор. Това обаче явно не смущавало Тухачевски.
През ноември 1935г. той получава звание маршал на Съветския съюз, а през пролетта на 1936г. е назначен за първи заместник-комисар на отбраната. На тези свои висоти Тухачевски предлага такива идеи за военното строителство в СССР, които, в случай че бъдели осъществени, просто щели да разрушат отбранителната способност на страната. Така например, през 1928 г. той предлага за 1 година да бъдат построени 100 хиляди танка. Това означавало със сигурност пълен колапс на икономиката. Освен това, по онова време съветският танк Т-18 развивал скорост 16 км/ч по шосе, а челната и страничната броня били дебели 16 мм. В случай, че идеята на Тухачевски била осъществена, СССР щял да влезе във войната с хитлеристка Германия с такива танкове, които приличали повече на метални каруци. Да не говорим, че икономиката просто трябвало да изостави всичко останало и да произвежда само подобни ламаринени возила… Такива количества танкове никоя държава не е имала. Германия влиза във Втората световна война с 3400 танка, а САЩ – с 400. Освен това, Тухачевски забавил развитието на едно оръжие, което по-късно се оказало извънредно ефикасно – минохвъргачките. С две думи – той бил кадърен палач, но калпав военачалник.
А времето на палачите отминало – те били „актуални“ през революцията от 1917г. и последвалата я Гражданска война 1918-1921г. Пред лицето на очертаващата се световна война, Сталин имал вече нужда от кадърни военачалници – а не от садистични изверги.
На 12 юни 1937г. Тухачевски и други 7 висши командири от Червената армия били разстреляни. Те си получили заслуженото заради масовите убийства на стотици хиляди обикновени хора, които били смазани от „Червеното колело“ (ако използваме прочутото заглавие на Александър Солженицин). Това страховито колело на насилието (смята се, че в революцията и Гражданската война в Русия от 1917 до 1921г. загиват над 7 милиона души) било задвижвано именно от такива палачи като Тухачевски. Съвсем логично, накрая дошъл и техният ред.
