Един от най-прословутите самураи, който не бил от японски произход, бил африкански роб от 16 век. Ясуке бил първият африканец, който посетил страната и понеже имал такъв произход, много хора се сближили с него, искайки да го опознаят.
Ясуке бил провъзгласен за самурай от държавника Ода Нобунага, който искал той да му бъде бодигард. Японците били толкова учудени от африканеца, че военачалникът накарал Ясуке да съблече дрехите си, за да може слугите да се опитат да отмият „тъмното мастило“ от кожата му.
Илюстрация на Ода Нобунага
Тези събития са описани в писмо от 1581 година от йезуитския свещеник Луи Фроа до Лоренсо Мексиа. Истинското му име не е известно. Нобунага нарича африканеца Ясуке и до ден-днешен никой не знае дали това е японския превод на името на самурая или ново, дадено му от военачалниците.
Според книга, написана през 1627 година от Франсоа Суле, Ясуке е от Мозамбик, но за това няма доказателства, още повече защото книгата е написана много след смъртта на африканеца. Той станал самурай през 1581 година и служи на Нобунага в замъка Азучи. Военачалникът се привързал към Ясуке и често го канел да вечеря заедно с него, както и да носи меча му, което било необичайна привилегия за самурай. В книгата „The Chronicle of Lord Nobunaga” са описани срещите между Ясуке и военачалника, а самураят бил „висок 2 метра и имал сила, колкото десетима здрави мъже“.
Първата илюстрация, на която е изобразен Ясуке
Вярва се, че когато Ясуке пристигнал в замъка Азучи, господарят му го направил благородник. Самураят говорил перфектен японски, но не е ясно кога и от кого го е научил. Той станал единственият самурай, който не бил от японски произход в армията на Нобунага и негов най-близък приятел.
Военачалникът му предоставил частна резиденция и церемониална катана. След като Нобунага бил принуден през 1582 година от армията на Акечи Мицухиде да извърши „сепуко“, Ясуке продължил да се сражава с врага си. Секунди след смъртта на своя водач, той се присъединил към армията на наследника на Нобунага – тази на Ода Нобутада. За съжаление след дълга и мъчителна борба, Ясуке трябвало да се предаде на враговете си.
Когато вражеските войници попитали техния военачалник какво да правят с африканеца, Мицухиде им нарежда да го заведат в храма на южните варвари (както японците наричали йезуитската църква), защото не бил един от тях. Той не искал смъртта на Ясуке и се смилил над него. Това е според едната от версиите. Според друга, Мицухиде дал Ясуке на йезуитите, защото не искал да има проблеми с тях, тъй като вярвал, че в момент на беда ще има нужда от всички приятели, които има.
Илюстрация на Акечи Мичухиде
Въпреки че периодът, през който Ясуке е самурай, е кратък, той става известен герой, особено в историческата книга „Kuro-suke”, публикувана през 1968 година. В нея Ясуке е представен не само като самурай, а като човек, който е далеч от дома си и е заобиколен с непознати. В края, това, което го превръща в герой, е не мечът му, а жертвите, които прави, за да защити водача си.
