През XIII век пр. Хр. Източното Средиземноморие било населено от народи с високо развита култура и богата история. В Пелопонес Микенската цивилизация построила красиви градове като Атина, Микена, Пилос, Тиринт. Не й отстъпвала по нищо и Минойската цивилизация на остров Крит. В Мала Азия хетите създали своя могъща държава, която мерела сили с древен Египет. Покрай източното крайбрежие на Средиземно море, като тясна ивица се простирали земите на финикийците – изкусни мореплаватели и търговци. Южно от Древен Египет се намирали племената, създали високоразвитата нубийска култура.
Животът кипял в разгара си по бреговете на Средиземно море. Процъфтявали търговията и занаятите, учените се радвали на уважение и притежавали уникални знания в областта на медицината, астрономията, архитектурата, лингвистиката. Писмеността била на високо ниво.
Всичко това рухнало рязко, изведнъж и необяснимо през втората половина на XIII век пр. Хр. Сякаш мрачна нощ паднала върху цветущите земи. Богатите градове били разрушени и опожарени, писмеността изчезнала, по ливадите вече не пасели стада. Жителите от равнините избягали нагоре в планините, където започнали да строят крепости върху непристъпни скали и да изкарват поминъка си по места, скрити от любопитни очи.
Има няколко хипотези за такава глобална промяна – изригването на вулкана Санторин, рязка промяна на климата и др. Най-разпространена е версията, че причина е нашествието на „морските народи“. Кои са те, откъде са дошли – историците и до днес не могат да дадат ясен отговор. Това е една от най-големите загадки на античния свят. За „морските народи“ не се знае почти нищо. Това словосъчетание се среща в историческите източници от времето на фараона Рамзес III (1185-1153 г. пр. Хр.). В тях се уточнява, че племената на „морските народи“ били 9 на брой. Но когато той се възкачил на трона, нашествениците вече 40 години превземали, опожарявали и опустошавали великите цивилизации на Източното Средиземноморие. Паднало Хетското царство. Всичките му градове били разрушени, културните забележителности – унищожени. На територията на хетите се появили диви и примитивни племена. Подобна съдба сполетяла Пелопонес. Градовете – разрушени, аристокрацията – унищожена, другите – избягали или заробени. Не избeгнал тази печална участ и Крит. Археологическите разкопки в низините разказват за невероятната жестокост на „морските народи“. Навсякъде следи от разрушения, пепелища, купчини човешки скелети.
Нашествениците превзели град Угарит в Сирия. Този древен културен център бил подложен на варварско разрушение. Била унищожена ценната царска библиотека. Градът, който по размерите си не отстъпвал на по-късния Рим и представлявал най-големият търговски център в източната част на Средиземноморието, престанал да съществува.
След като изпепелили почти цялото обитаемо крайбрежие на Средиземно море, „морските народи“ се насочили срещу Египет. В началото на XII век пр. Хр. той вече не бил онази непобедима държава, както в по-ранни времена – а навлизал в период на тежка икономическа и политическа криза. Временно подобрение се забелязало по времето на Рамзес III, който царувал 32 години. Именно тогава „морските народи“ нападнали Египет.
Нашествениците били сякаш безброй. Някои плавали на кораби, други се движели по суша с огромни обози, където били жените и децата на воините. Основната информация за „морските народи“ имаме от релефите с надписи и рисунки върху стените на гробницата на Рамзес III в Мединет-Абу (предградие на град Луксор върху левия бряг на Нил).
Релеф на Рамзес III в Мединет-Хабу, в който Размез III пленява враговете
Рамзес III повел срещу врага силна сухопътна армия. Решителното сражение по суша се състояло през 1177г. пр. Хр. във Финикия. „Морските народи“ претърпели съкрушително поражение. Много от техните воини били избити, а оцелелите заедно с жените и децата – взети в плен. Но оставал флотът на враговете, който се насочил към устието на Нил. Там го пресрещнали египетските бойни кораби. Сражението било ожесточено и продължително – накрая египтяните извоювали победата. Разгромените нашественици били избивани безмилостно, оцелелите – поробени. Така кървавото нашествие приключило. „Морските народи“ потънали в мрака на вековете и повече не се споменават в историческите хроники.
Известно е само, че Рамзес III разрешил на племена, които наричали себе си „филистимляни“, да се заселят в плодородните земи по източното крайбрежие на Средиземно море. Дали те били част от „морските народи“, не е известно. Впрочем, надписите от храма в Мединет-Абу споменават какво разказали пленниците пред Рамзес ІІІ: „Нашите земи бяха разтърсени от земетресения, изригнаха вулкани, градовете ни бяха разрушени – затова трябваше да търсим нови земи и тръгнахме на война“.
Най-екзотичната хипотеза е, че „морските народи“ са жителите на Атлантида, за която разказва Платон в своя диалог „Критий“, още повече, че според него, атлантите воювали с Атина, също както „морските народи“. Описанието му на гибелта на Атлантида съвпада с онова, което пленените нашественици разказали на Рамзес ІІІ. Но, така или иначе, засега кои са морските народи, остава една от големите исторически загадки.
