През XIII век пр. Хр. Източното Средиземноморие било населено от народи с високо развита култура и богата история. В Пелопонес Микенската цивилизация построила красиви градове като Атина, Микена, Пилос, Тиринт. Не й отстъпвала по нищо и Минойската цивилизация на остров Крит. В Мала Азия хетите създали своя могъща държава, която мерела сили с древен Египет. Покрай източното крайбрежие на Средиземно море, като тясна ивица се простирали земите на финикийците – изкусни мореплаватели и търговци. Южно от Древен Египет се намирали племената, създали високоразвитата нубийска култура.
Животът кипял в разгара си по бреговете на Средиземно море. Процъфтявали търговията и занаятите, учените се радвали на уважение и притежавали уникални знания в областта на медицината, астрономията, архитектурата, лингвистиката. Писмеността била на високо ниво.
Всичко това рухнало рязко, изведнъж и необяснимо през втората половина на XIII век пр. Хр. Сякаш мрачна нощ паднала върху цветущите земи. Богатите градове били разрушени и опожарени, писмеността изчезнала, по ливадите вече не пасели стада. Жителите от равнините избягали нагоре в планините, където започнали да строят крепости върху непристъпни скали и да изкарват поминъка си по места, скрити от любопитни очи.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
