Архипелагът Рюкю представлява група от 98 острова в Източнокитайско море, по средата между Япония и Китай. На неговия главен остров – Окинава, живеят повече от 1.5 милиона души.
Днес, Окинава се намира в периферията на световното внимание. Понякога си я припомнят, но най-често като обект, който от 1945-1972г. се е намирал под прекия контрол на САЩ – веднага след Втората световна война те построяват много военни бази там, а и до ден-днешен нямат намерение да го напуснат заради стратегическото му местоположение. Но самият архипелаг има интересна история. До 1879г. той бил самостоятелна държава – кралство Рюкю, управлявано от монарх. А всеки монарх, както е известно, си има корона…
Историята на Окинава е доста необикновена. Намирайки се на равно разстояние от две могъщи държави – Япония и Китай, той дълги векове е бил обект на техните аспирации да го завоюват и подчинят. На пръв поглед, това не било особено трудно, защото окинавците са доста миролюбиви и винаги са били загрижени повече за прехраната, отколкото за независимостта си. Основните им занимания открай време са риболовът и морската търговия. Те плащали данък на китайския император и редовно му изказвали почитанието си – в замяна на което получавали практически пълен монопол върху морската търговия с Поднебесната империя. На свой ред Китай оказвал силно влияние върху политическия, културен и икономически живот на архипелага.
Обаче и японците, както лесно можем да се досетим, не изоставяли надеждата си да завладеят непокорния архипелаг и редовно изпращали военни експедиции с тази цел. Така, през 1609г. на Окинава стоварил десант японският принц Шимазу Тадацуне с близо 3 хиляди войници. Армията на окинавския крал била разгромена, а японците наложили високи данъци, които довели островитяните до бедност и нищета. Японската окупация имала обаче и един плюс: тъй като нашествениците забранили на местните жители да притежават оръжия, те започнали да практикуват изкуството на ръкопашния бой без оръжие, известно днес по цял свят като окинава-те или карате.
Обаче, независимо от временния си неуспех, Китай по всякакъв начин се противопоставял на намерението на Япония да превърне изцяло архипелага в свое официално владение. Китайците действали хитро, като се опитвали да подкупват владетелите и по-влиятелните местни велможи. Така например, през ХIХв., когато на трона на Рюкю се възкачил нов владетел, пристигнали китайски пратеници, които носели от щедри по-щедри подаръци. Сред тях била и златна корона, украсена с корали, нефрит, скъпоценни камъни и коприна. Кралят на Рюкю приел с благодарност ценния подарък. Но, за да съществува едно кралство, не е достатъчно да има крал с корона. Необходима е и армия, а за морска държава – също и флот. А кралят нямал нито едното, нито другото.
През 1879г. японците отново стоварили десант на Окинава. Кралят бил взет за заложник и отведен в Токио. От този момент съдбата на кралството била решена. Но не и съдбата на короната. До 1945г. тя продължавала да се намира в един от замъците на остров Окинава. Но, когато американците го окупирали, короната изчезнала. Това, което сега показват на туристите, е просто дубликат. Твърде добре направен, качествен и много прилича на истинската корона – но е само нейно копие.
Смята се, че откраднатата от американците корона се намира сега в САЩ и е в сейфовете на богат колекционер от Бостън. Но това си остава само предположение. Съдбата на короната на Окинава си остава една от неразгаданите исторически тайни.