Ако потърсим в интернет кои са най-силните речи, ще открием много, дадени от мъже. В интерес на истината, това е логично. Все пак, през по-голяма част от историята жените са били гледани, но не и чути. Когато обаче започват да говорят, става ясно, че думите на жените могат да променят света. Тези жени наистина са го направили:
1. Соуджърнър Трут
Соуджърнър е спасила се робиня, феминист и активист. Тя изнася въздействащата си реч в Охайо през 1851 година на Конвенцията за правата на жените. Думите й са отговор към министрите мъже, които твърдели, че жените са по-нерешителни и слаби интелектуално в равнение с мъжете. Те споменали, че първата жена, Ева, е съгрешила като по този начин е поставила началото на мъжкото доминиране в света. Трут е християнка и използва нейната интерпретация на Библията, за да постави тези твърдения на мястото им.
Най-запомнящата се нейна реплика:
„Ако първата жена, която Господ създава, е била достатъчно силна, за да преобърне света наопаки, днес всички тези жени заедно трябва да са способни да обърнат света в правилната посока отново! Сега жените искат да го направят, а мъжете е по-добре да им го позволят!“
2. Малала Юсафзаи
Малала е на 11 години, когато за първи път започва да разказва за живота под управлението на талибаните. На 15 години е простреляна в главата от техен стрелец. След възстановяването си тя продължава да се бори за правата на жените и за достъпа им до образование. Когато е на 17 години се превръща в най-младия човек, който е получавал Нобелова награда за мир.
Юсафзаи изнася силната си реч на среща на ООН на 12.06.2013 година – на 16-тия си рожден ден.
Най-запомнящата се нейна реплика:
„Те смятат, че Бог е слабо, малко и консервативно същество, което би насочило оръжие към главите на хората само заради това, че искат да посещават училище. Тези терористи злоупотребяват с името на исляма за своя лична изгода. Пакистан е миролюбива, демократична страна. Пакистанците искат образование за своите дъщери и синове. Ислямът е религия на мира, човечеството и братството. Задължение и отговорност е всяко дете да получи образование, това е, което казва ислямът.“
3. Хилари Клинтън
Преди Хилари Клинтън да се превърне в политическата сила, която е днес, тя изнася реч в Пекин на 5.09.1995 година. Посланието на речта й отеква по целия свят и се превръща в основен елемент на демократичната политика – „Правата на жените са права на човека“.
Най-запомнящата се нейна реплика:
„Докато дискриминацията и неравенството остават толкова често срещани навсякъде по света, докато момичетата и жените са ценени по-малко, хранени по-малко, претоварени от работа, недостатъчно платени, необразовани, подложени на насилие в и извън домовете си – потенциалът на човешкото семейство да създаде мирен, проспериращ свят, няма да бъде реализиран.“
4. Аун Сан Су Чи
Аун Сан Су Чи е мианмарски политик. Тя организира мирни протести, борейки се за граждански права. Поставена е под домашен арест през 1988 година, който продължава цели 15 години. През 1991 година е наградена с Нобелова награда за мир, но заради домашния арест няма възможност да произнесе речта си до 2012 година.
Най-добрата нейна реплика:
„Всяка доброта, която получих, малка или голяма, ме убеди, че в нашия свят никога няма да има достатъчно от нея. Да бъдеш мил означава да реагираш с чувствителност към човешката топлота, към надеждите и нуждите на другия. Дори най-краткото докосване до добротата може да облекчи тежкото сърце. Добротата може да промени живота на хората.“
5. Мари Колвин
Мари Колвин е военен кореспондент, която отдава целия си живот на това да показва на хората кръвопролитието и безнадеждността, които идват с насилието, спонсорирано от държавата. Самата тя губи зрението на едното си око по време на атака в Шри Ланка през 2001 година.
През 2010 година Колвин изнася реч в памет на журналистите, които са жертвали животите си. Две години по-късно е убита, докато прави репортаж за войната в Сирия.
Най-добрата нейна реплика:
„Въпреки всички видеа, които виждате от Министерството на отбраната или от Пентагона, както и целият „дезинфекциран“ език, описващ бомбите и атаките, сцената на войната остава една и съща от стотици години. Кратери. Изгорени къщи. Осакатени тела. Жени, плачещи за децата и съпрузите си. Мъже, плачещи за своите съпруги, майки и деца.“
6. Чимаманда Нгози Адики
Писателката Чимаманда Нгози Адики иска да напомни, че борбата за равенство е глобална – за всеки пол, страна и раса.
Най-добрата нейна реплика:
„Ние учим момичетата на срам. „Затвори крака!“, „Покрий се!“. Караме ги да чувстват, че с факта, че са се родили момичета, вече са виновни за нещо. Така те се превръщат в жени, които не могат да кажат, че имат желания. Превръщат се в жени, които сами се принуждават да мълчат. Превръщат се в жени, които не могат да кажат какво действително искат. Превръщат се – и това е най-лошото нещо, което можем да причиним на момичетата – превръщат се в жени, за които преструвките са станали изкуство.“
