background img
авг. 9, 2017
476 Views

С какво всъщност са се хранили хората от средновековието?

Автор:

Във времето преди лицензираните диетолози и известните фитнес гуру-та от социалните мрежи, е съществувал Regimen Sanitatis Salernitanum – книга, която докторите създали за английските благородници.

Regimen Sanitatis Salernitanum е една от най-популярните европейски книги в продължение на близо 6 века. Тя включвала и лечебните рецепти, които ние днес наричаме „бабини илачи“ – като например използване на праз за подсилване на плодовитостта или как да спрем кръвотечението от носа в зависимост от това, с което сте се занимавали в момента.

Учените смятат, че храната от средновековието е била много по-полезна от днешната, благодарение на отсъствието на изкуствените вещества в нея. Дори дневната храна на средновековните селяни е била по-богата на полезни вещества в сравнение със съвременните хранителни стандарти, поради чистите източници на протеини.

Разбира се не можем да сме категорични, че хората от средновековието винаги са се хранили по този начин. Неконтролируемите обстоятелства като климатичните условия например, често са намалявали реколтата и качеството на храната. Но как е изглеждала средновековната храна на един обикновен човек?

Хлябът например служел като ефективен и достъпен източник на калории, особено за хората, които не били от кралско потекло, тъй като те прекарвали по около 12 часа на крак. Всъщност той бил толкова важен, че производителите на хляб сформирали саморегулиращи се кооперации, наречени гилдии, които изисквали заплащане на такси в замяна на различни форми на защита, включително застраховки и гарантирани ниски цени на суровините.

Разчитайки главно на ръж, ечемик и овес като основни култури, един обикновен селянин можел да изяде до три килограма зърно на ден, често под форма на овесена каша, хляб или просто добре сварен. След широкото разпространение на отглеждането на бобови култури през 10 век, добавянето на боб към ежедневното хранене дало възможност дори на най-бедните работници да добавят жизненоважни храни към режимите си.

Въпреки широкото разпространение на фасула сред средновековното общество, месото все пак било най-предпочитан източник на протеини, макар че не било лесно достъпно, особено за най-бедните. Дори за богатите то невинаги било изобилно, макар че те често се съгласявали да се хранят с каквото и да е месо, което биха могли да получат – обикновено птици, най-често лебеди, пауни, през някои дни риби и дори китове и тюлени.

Свинското се считало за деликатес на средновековната трапеза, а на празниците най-често се ядяло еленско. Независимо от вида месо, всяко ястие се подобрявало с щедро количество подправки като карамфил, канела и индийско орехче.

В допълнение към тези основни източници, средновековната храна е приличала на нашата по много аспекти. Използването на растителни източници заедно с млякото е сравнително ново събитие в западната култура, но бадемовото мляко например не било непознато за хората от средновековието. Създадено първоначално като заместител на животинското мляко, заради дългите църковни пости, бадемово мляко, както и ореховото масло представлявали по-евтин и практичен вариант.

А кой е бил най-изненадващия аспект от средновековния живот? По улиците е имало места за бързо хранене. Макар и да не са предлагали хамбургери, пържени картофи и газирани напитки, тогава също е имало подобни места, на които се предлагали храни като палачинки или вафли, тъй като са малки и лесно се ядат в движение. За разлика от модерните ресторанти за бързо хранене обаче, тези от средновековието се зародили от необходимост, тъй като домовете на бедните занаятчии например, не били оборудвани с удобствата за готвене, с които ние сме свикнали да живеем.

Категория:
История · Човекът

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title