Холокостът, убийството на милиони цивилни и опита за етническо прочистване на цяла Източна Европа – това са само някои от политиките на нацистка Германия, преди и по време на Втората световна война. Като фюрер, Адолф Хитлер се опитва да разшири границите на Германската империя и да премахне всички евреи и други „нежелани“ от Европа.
Имена като Хитлер, Менгеле, Химлер, Айхман, Гьобелс и Гьоринг са добре известни – но има също толкова, ако не и по-зли личности, които не са толкова широко популярни. Звярът, както е наричана, е организирала убийството на повече от 500 000 жени по време на Холокоста; Оскар Дирлевангер е бил толкова садистичен, че се е наслаждавал на това как войниците му са изнасилвали жени пред очите му; а Одило Глобочник нарежда убийствата на стотици хиляди поляци и измисля начините за изтребление на евреите за „Окончателното решение“.
И въпреки това тези имена не са известни, колкото на лидерите в нацисткото правителство.
Фридрих Екелн – „Системата Екелн“ за масови убийства
Като СС-Обергрупенфюрер (втори след Химлер в СС), Фридрих Екелн води едно от най-големите звена, отговорни за масови убийства по време на германската окупация на Съветския съюз. Екелн нарежда избиването на повече от 100 000 евреи, славяни и роми в превзетите територии през войната.
След като се присъединява към нацистката партия в началото на октомври 1929г, Екелн влиза в СС година по-късно, а след това е избран за член на Райхстага през 1932г. Известен като брутален и безскрупулен, Екелн убива членове на опозицията – особено крайно левите.
Той разработва изключително ефективен метод за убиване на голям брой хора наведнъж – системата Екелн, при която масовите гробове се копаят предварително, а жертвите се събличат и принуждават да легнат в дупките, след което ги екзекутират. Екелн организира три големи кланета през Втората световна война: Румбуле (когато са убити 250 000), Бабин Яр (180 000 жертви) и Каменец Подолски (24 000 избити евреи). Екелн дори е награден с военен кръст за убийствата в Румбуле. Накрая е заловен от съветските войски в североизточна Германия на 28 април 1945г.
Съден от военен съд в Рига в началото на 1946г, Екелн е спокоен и признава вината си, обяснявайки:
„Трябва да поема пълна отговорност за случилото се на границите с Остланд в СС, СД и Гестапо. Това значително увеличава вината ми. Съдбата ми е в ръцете на съда и моля само да се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства. Ще приема присъдата с пълно разкаяние и ще я сметна за справедливо наказание.“
Намерен е за виновен за военни престъпления и е обесен публично в Рига на 3 февруари 1946г.
Илзе Кох – Кучката на Бухенвалд
Считана за една от най-злите жени в нацисткия режим, Илзе Кох е съпругата на коменданта на концлагер Бухенвалд, Карл-Ото Кох. Тя е толкова страховита, че получава прякорите „Звярът на Бухенвалд“, „Кралицата на Бухенвалд“, „Вдовицата касапин“ и др.
Като член на нацистката партия от началото на 30-те години, Кох се запознава със съпруга си чрез общи познати. Първоначално започва да работи като пазач в концлагера Захсенхаузен близо до Берлин, преди Карл-Ото Кох да стане комендант на Бухенвалд през 1937г. Без никаква жал, Кох се отнася със затворниците в двата лагера ужасяващо и убива с удоволствие. Тя дори одира татуираните кожи от телата на затворниците и си прави от тях лампиони, корици за книги и калъфки за възглавници. Кара пазачите в лагера да изнасилват, измъчват и убиват хора пред нея за собствено забавление.
Първоначално арестувани от нацистите по обвинения за присвояване през август 1943г, Кох лежат година в затвора, преди Илзе да бъде пусната. През юни 1945г обаче е арестувана от американската армия. Тя е един от първите известни нацисти, съдени от американските военни и е изправена на съд в Дахау през 1947г. Въпреки че разкрива, че е бременна, тя е осъдена на доживотен затвор за военни престъпления.
През 1948г генерал Луций Д. Клей намалява присъдата на 4 години поради липса на доказателства, но Кох е арестувана отново и е съдена повторно – осъдена е за множество убийства на доживотен затвор без граждански права.
Кох се самоубива в затвора през септември 1967г и е погребана в небелязан гроб в градското гробище.
Херта Боте – Садистът от Щутхоф
Боте влиза в Лигата на немските девойки (женското крило на нацистката партия) през 1939г и е назначена за надзирател в концлагера Равенсбрюк през септември, след което е преместена в Щутхоф. Тя става известна с бруталните пребивания на затворници и очевидното й задоволство от гледането на човешките страдания. Тя обаче не спира в Щутхоф. Боте първо е изпратена в Бромберг-Ост, след което придружава марш на смъртта с жени затворници от централна Полша чак до Берген-Белзен, с временно спиране в Аушвиц.
Смята се, че в Берген-Белзен, Боте е пребила до смърт унгарската еврейка Ева с дървено трупче и е застреляла двама затворника, но отрича за това. Арестувана е през април 1945г, когато Берген-Белзен е освободен от съюзниците. Осъдена е на 10 години затвор за стрелба по затворници, като излежава само 6 и е освободена на 22 декември 1951г. Умира през 2000г, на 96 години.
Ойген Фишер – Бащата на нацистката евгеника, германския концлагер и „биологията“ зад арийската раса
Нацистките доктори като Менгеле често са доста по-обсъждани от Ойген Фишер, но този човек е основната причина Хитлер да приложи много от политиките и идеите на режима. На практика Фишер полага основите, които правят възможно „Окончателното решение“.
Като директор на антроположкия институт Кайзер Вилхелм от 1927 до 1942г, Фишер въвежда теорията „rassenbiologie“, която помага на нацистите да прокарат идеята за „по-висша“ арийска раса. Макар официално да не членува в партията до 1940г, Фишер вече незаконно е стерилизирал и експериментирал с 600 деца на френско-африкански войници.
Неговите трудове на тема расова хигиена дават научна база за Нюрнбергски закони (които дискриминират евреите в Германия). Експериментирайки върху цигани, африканско-германци и евреи, Фишер взема кръв и измерва черепи, за да „докаже“ своите расистки теории. Възгледите му са толкова популярни, че Хитлер дори ги споменава в „Моята борба“.
Друго отроче на Фишер е германският концлагер, който за първи път се появява в Африка през 1904г, за да се държат зад решетките така наречените „низши“ раси, далеч от онези, които са расово „чисти“.
Невероятно, Фишър се оттегля през 1942г и не е изправен пред съда. Умира през 1967г.
Йозеф Крамер (и Ирма Грезе) – Звярът от Белзен (и Хиената на Аушвиц)
Като комендант на концлагера Берген-Белзен, Йозеф Крамер не показва капчица милост към своите затворници – нито пък помощницата му Ирма Грезе. Наричан Звярът от Белзен, Крамер работи в Нацвейлер-Щрутгоф, Берген-Белзен и Аушвиц, избивайки десетки хиляди затворници чрез брутални и безскрупулни методи. На поста си в Нацвейлер-Щрутгоф – единственият нацистки лагер, изграден на територията на днешна Франция – той лично обгазява 80 еврейски мъже и жени, след което запазва скелетите им за института по анатомия към университета в Страсбург.
През май 1944г Крамер е назначен да отговаря за газовите камери в Аушвиц и с готовност убива хиляди затворници в мащаби, невиждани допреди. След това е преместен в Берген-Белзен през декември същата година, където заема още по-висок пост – остава на него, дори когато британците освобождават лагера, като ги развежда на инспекция.
Междувременно Грезе работи в лагера Равенсбрюк, след което е преместена в Берген-Белзен, а после и в Аушвиц – тя е не по-малко брутална.
Известна като „хиената на Аушвиц“, тя обича да избира болните и слабите, за да се наслаждава на страданията им. Славеща се като красавица, Грезе се радва на значително внимание от мъжете в СС, включително и от Менгеле – дори нелегално прави аборт, докато е в Берген-Белзен.
На процесите си и двамата са осъдени за престъпленията си през войната. Крамер е затворен в Хамелн, където е обесен през декември 1945г, като до последно не се разкайва за действията си и обяснява, че просто е „следвал заповеди“. Грезе също е обесена там едва на 22 години, което я прави най-младата жена, умъртвена под британския закон през 20-и век.
Райнхард Хайдрих – човекът зад Холокоста и „окончателното решение“, който Хитлер нарича „мъжът с желязното сърце“
Въпреки че през войната е един от най-високопоставените и значими нацисти, Райнхард Хайдрих рядко бива споменаван с престъпленията си. Когато Адолф Хитлер нарича някого „мъжът с желязното сърце“, това трябва да говори доста за жестокостта му. Като генерал от СС и началник на Главното управление за сигурност на Райха (включващо Гестапо, Крипо и СД), Хайдрих също така отговаря за Бохемия и Моравия.
Той е един от основателите на Службата за сигурност (СД) и работи усилено по отстраняването на враговете на нацистите още преди дори да са се качили на власт, след което помага за организирането на Кристалната нощ (когато евреи и тяхната собственост са нападнати из цяла Германия и Австрия през ноември 1938г).
През Втората световна война обаче наистина се издига. Освен че се опитва да заличи чешката култура и елиминира всяка съпротива в Бохемия и Моравия, Хайдрих помага за установяването на айнзацгрупите, които систематично избиват местни и евреи. Именно под неговото председателство на Ванзейската конференция през 1942г е финализирано „окончателното решение“ за депортиране и избиване на всички евреи в окупираните от Германия територии.
Така се слага началото на Холокоста, за който Хайдрих е пряко отговорен. Той обаче не доживява да бъде съден за престъпленията си. През май 1942г е убит от британско обучен екип чешки войници, изпратени да го убият в хода на операция Антропоид.
Хитлер изживява емоционално загубата на един от най-доверените си лейтенанти, който е щял да изпълнява волята му независимо колко брутално е тя.
Мария Мандел – пряко замесена в избиването на повече от 500 000 жени в Аушвиц
Мария Мендел е обвинена за убийството на повече от 500 000 жени затворнички в Аушвиц – не е правописна грешка, числото е правилно.
Родена в Австро-Унгария, тя работи в лагер в Лихтенбург след аншлуса на Австрия и Германия през 1938г, а после се мести в концлагера Равенсбрюк през май 1939г. Впечатлявайки началниците си, Мандел бързо е повишена и започва да отговаря за проверките на списъците и изпълнението на наказания – и с перверзно удоволствие пребива затворници.
От октомври 1942г нататък става скандално известна. Преместена е в Аушвиц II (Биркенау) и макар като жена началник тя да не може да мине по ранг мъжете, контролът й над жените затворнички е абсолютен. Мендел властва над всички женски подразделения на Аушвиц.
Повишавайки хора като Ирма Грезе на по-високи позиции, Мандел обича да стои на портите и да чака жените да се обърнат, за да я погледнат – всяка, която го е направила, е изпращана да бъде убита. Собственоръчно подписва списъците със затворнички, които да бъдат изпратени на смърт. Смята се, че е организирала избиването на повече от 500 000 жени и деца в газовите камери на Аушвиц. Също така си избира евреи като „домашни любимци“ и ги принуждава да я следват и да вършат разни задачи за нея, а когато й доскучаело ги убивала.
Винаги търсейки иновативни методи, Мандел създава „Женския оркестър на Аушвиц“, който изпълнява музика за затворничките, на която те да танцуват на път за газовите камери. Смятала е, че това е правило убийствата по-ефективни.
Заловена от американската армия през август 1945г, Мария Мендел е предадена на Полша на следващата година. Осъдена е и обесена през януари 1948г. Има версия, че е молела за прошка, преди да бъде екзекутирана.
Фридрих Вегенер – ученият, експериментирал върху затворници
Фридрих Вегенер открива заболяване, първоначално известно като Вегенерова грануломатоза. Той вероятно е бил значително замесен в експериментите върху затворници в концлагерите и еврейските гета. Никога обаче не е съден за престъпленията си. Вегенер е ярък нацистки привърженик, който се разхожда с членската си карта и явна пропаганда, а в нацистката партия влиза още преди Хитлер. Смята се, че е помогнал за издигането на бъдещия германски лидер.
Като високопоставен военен лекар, Вегенер е базиран близо до Лодзинското гето в Полша, където провежда експерименти върху евреи. Смята се, че е изпробвал върху тях нови лекарства и е инжектирал различни вещества в телата им. Вероятно е провеждал дисекции на живи пациенти, за да експериментира с все още работещи органи.
Нацисткото минало на Вегенер остава в тайна до след смъртта му през 1990г, като дори получава престижна награда от американски университет за откриването на собствената си болест. Когато истината излиза наяве, наградата му е отнета посмъртно и се провеждат множество кампании за преименуване на заболяването.
Одило Глобочник – описван като „най-злият човек от най-злата организация в историята“
Началникът от СС и австрийски нацист Одило Глобочник извършва престъпление след престъпление по време на войната. Като една от движещите сили зад операция Райнхард, Глобочник помага за организирането на убийството на повече от 1 милион еврейски поляци по време на Холокоста, като ги издирва и след това изпраща в лагерите на смъртта. Освен това ликвидира всеки един от 500-те хиляди евреи във Варшавското гето – където е събрана най-голямата еврейска общност в Европа – след което преминава към онези от Белостокското гето, понеже се съпротивявали срещу нацистката окупация.
Глобочник силно вярва в нацисткото расово превъзходство и иска да прочисти Източна Европа, затова създава и управлява резервата Люблин в Полша. 95 000 евреи са депортирани там и принуждавани да работят в лагери.
Оттегля се в Австрия, когато съюзниците напредват през май 1945г, но е заловен от британски войници. След като е затворен и разпитан обаче, той захапва капсула с цианид и се самоубива.
Оскар Дирлевангер – насилник на деца и некрофил, описван като един от най-злите и жестоки нацисти
Д-р Оскар Дирлевангер е свързван с някои от най-ужасяващите и зли престъпления от войната – повечето извършени от неговия СС наказателен отряд Дирлевангер.
Самият той изнасилва две 13-годишни момичета през 30-те и лежи в затвора за това – пуснат е заради службата си в Испанската гражданска война, след като Хитлер и нацистката партия решават да използват военния му опит.
Като ветеран от Първата световна война, Дирлевангер има достатъчно предишен опит от садистично естество, който да демонстрира през ВСВ – това го прави и отличен войник. Бързо се издига сред редиците на СС и получава свой собствен наказателен отряд, който става известен с бруталните си и насилствени методи.
Дирлевангер назначава войници, които са осъдени престъпници и дори психично болни, след което ги изпраща да вършеят в окупираните руски територии. Отрядът му убива, измъчва и изнасилва цивилни и деца по пътя си, а Дирлевангер наблюдава всичко със задоволство. Дори храни жени пленници със стрихнин – отрова за мишки – за да забавлява войниците си, на които след това позволява да изнасилват жените, докато се гърчат в брутална агония.
Историците са потвърдили жестокостта на Дирлевангер. Тимъти Синдър обяснява, че „от всички действащи лица от Втората световна война, малцина биха могли да се съревновават по жестокост с Оскар Дирлевангер“, а Крис Бишъп го нарича „най-злият от СС“. Ричард Роудс го описва като „садистично зъл“. Дирлевангер несъмнено остава в историята като един от най-злите хора, бродели по тази земя.
Заловен е от французите през юни 1945г. Умира в затворнически лагер, вероятно след побой. Макар французите да обявяват, че е умрял от естествени причини, по-вероятно е да е бил пребит до смърт от полски войници, които той брутално е изтезавал години по-рано.
