Повечето от изобретенията за замислени от военните. По време на Студената война се правят доста открития, които първоначално са били секретни разработки. Бившата СССР не прави изключение от този факт. Не всеки проект е бил успешни, а някои от разработките са били доста странни.
Съветските учени са имали идеи с революционен потенциал, но не винаги са успявали да ги реализират на практика. Други амбициозни научни идеи и военни програми от епохата на СССР стават реални – звуковото и лазерното оръжия.
Ето кои са някои от най-странните съветски разработки, някой които за добро или зло са изоставени:
„Бойната къртица“
Идеята за машина, която си пробива път през скалите под земята е вдъхновена от съветските учени в началото на 20 в. Военните мечтаели за машина, с потенциал да унищожава подземните съоръжения на врага.
Автор на идеята за проект на такъв тип оръжие е на инж. Пьотър Расказов. През 1904 г. той бил убит и чак през 1930-те г. проекта е възобновен.
Инж. Рудолф Трабелевски се снабдява образци на германските субтерени и подкрепен от властите изгражда първият прототип на съветска подземната пробивна машина. „Субтеренът“ е проектиран с множество функции – да прави геоложки проучвания, да полага кабели и да минира. Проектът отново е изоставен в продължение на десетки години.
През 1960-те г. Никита Хрушчов съживява идеята. В Крим бил изграден специален таен завод за „субтерени“.
Учените разработили нова модификация, която имала още доста изключителни възможности. Нарекли машината „Бойна къртица“. Тя била дълга 35 м и действала с използване на ядрена енергия. Развивала максимална скорост на придвижване от 7 км/ч и можела да пренася пет членен екипаж и 15 войници.
През 1964 г. се състояло първото изпитание на „Бойна къртица“ в планината Урал. То дало изключително успешен резултат. Машината пробивала планината направо като нож масло, достигнала и унищожила подземен бункер. При вторият тест „Къртицата“ експлодирала и екипажът загинал. Причината за внезапният инцидент не била открита, не последвали други тестове и проекта бил изоставен.
Мозъчно радио
Необичайна е концепцията за „мозъчно радио“ – идея на Бернард Кажински, руски електро инженер. През 1923 г. той представя идеята си за предаване на импулси към мозъка и преобразуването им в сигнали на големи разстояния. Според него хората са био радиостанции, които имат способност да излъчват и приемат сигнали. Той ентусиазирано разпространява идеята си, като дори чете лекции в Европа и Северна Америка. Проектът му е подкрепен от съветските власти. Година по-късно той провежда първите опити. Цел на експеримента е да се въздейства на кучета, чрез използване на ниско честотни вълни. Правени са опити да накарат куче да вземе от купчина определена книга, след което да я занесе в съседната стая при учените.
Експериментът се оказал успешен, но в последствие опитните животни преставали да изпълняват командите.
Тайните служби са заинтригувани от проекта и възможността да се влияние върху човешката психика. Въпреки вярата в своята теория, Кажински отказал да работи по проекта, но опити са правени от други учени. Липсата на успех и напредък слага край на концепцията.
Климатично оръжие
През 1960-те г. от двете страни на желязната завеса се работело върху идеята за създаване на климатично оръжие.
И Русия и САЩ тайно правели опити за влияние върху метеорологичните условия, защото били убедени, че който открие начин за това, ще има надмощие.
През 1977 г. ООН приема конвенция, забраняваща използването на оръжия променящи климата, но и двете страни продължават с опитите. Изградили метеорологични комплекси, които имали потенциала да оказват влияние на процесите в йоносферата.
През 80-те години, в околностите на град Василсурск бил изграден изследователски център Сура. Той разполагал с йоносферен нагревател. Десетина години по-късно е създаден американския комплекс ХААРП, аналог на Рускатата лаборатория. Хората, живели в близост до комплекса виждали странни огньове в небето. При манипулирането на процесите в йоносферата се образувало явлението на плазмени сфери.
След разпадането на СССР, поради недостигащите финансови средства, комплексът Сура работел активно 100 дни в годината. Но експериментите продължават.
