Въпреки че хората винаги са разбирали смисъла на това да „нямаш нищо“ и на самото „нищо“ като цяло, концепцията на цифрата 0 е сравнително нова. Тя се развива напълно в Индия някъде през около 5 век. Преди това математиците изпитват трудности в изчисляването на прости аритметични уравнения. Днес значението на нулата, както като цифра, така и като означение на липсата на някакво количество, ни позволява да извършваме математически пресмятания и да използваме компютри.
„Нулата, често разглеждана като една от най-големите иновации в човешката история, е в основата на съвременната математика и физика, както и оста, благодарение на която се развиват технологиите“ – разказва Питър Гобетс, член на фондацията ZerOrigIndia Foundation в Холандия, която изследва произхода на цифрата нула.
Нулата като концепция се развива независимо в различни цивилизации по света. Вавилонците използват бройната система на шумерите – първите хора в света, които развиват своя бройна система. Разработена преди около 4000-5000 години, тя е позиционна система – при нея стойността на цифрата зависи от позицията й спрямо другите цифри.
Бройната система на шумерите преминава през Акадската империя и достига до Вавилон през около 300 година пр.н.е. Там се появява символ, който е заместител – начин да се покаже, че например в числото 2025 на мястото на стотиците няма цифра. Първоначално вавилонците оставят празно място, но когато това става прекалено объркващо, те започват да добавят символ – подобен на триъгълник, чрез който се означавало празното място. Въпреки това, те не развиват идеята за нула като цифра.
600 години по-късно и на хиляди километри от Вавилон, маите развиват концепцията за нулата и я използват в техните сложни календарни системи. Макар че са математици с огромни познания, те никога не са използвали нулата в уравнения.
Някои учени твърдят, че вавилонският символ, с който означават празното място в числото, след години достига до Индия, но други признават приноса на индийците в създаването на нулата. Те смятат, че математическата нула („shunya” на санскрит) е възникнала от философията за празнотата или пустотата (shunyata). “Това би обяснило защо другите цивилизации не са развили нулата като математическа концепция“ – казва Гобетс.
Според книгата „The Crest of the Peakock, Non-European Roots of Mathematics” на д-р Джордж Джоузеф, концепцията за нулата се появява за първи път в Индия през около 458 година. Той предполага, че санскритската дума за нула sunya, която означава „празнота“, се свързва с думите за „липса“ и „недостатък“, открити в „Ригведа“ – древна индийска колекция от химни на санскрит. „Ние смятаме, че от там е възникнала нулата като математически символ. А сега търсим моста, който свързва индийската философия с математиката. Нулата и нейните функции са дефинирани за първи път от Брахмагупта през 628 година. Той развива символа за нулата – точка, поставена под числата. Но самият той твърди, че не е създал нулата, така че тя трябва да е била вече позната на математиците от известно време“ – допълва Гобетс.
През следващите няколко века нулата достига до Китай и Близкия изток. През около 773 година тя достига до Багдад, където става част от Арабската бройна система, основаваща се върху индийската система. Математикът Мохамед ал-Хорезми предлага да се използва малък празен кръг при извършването на математически пресмятания, ако на това място няма цифра. Арабите наричат този кръг „sifr” или „празен“. Нулата е от изключителна важност в работата на ал-Хорезми, тъй като по-късно той става прочут като бащата на алгебрата.
Нулата достига и до Европа при арабско-ислямското завладяване на Иберийския полуостров, а по-късно е развита от италианския математик Фибоначи, който я използва, за да прави пресмятания без древното сметало абакус, което по онова време е едно от най-разпространените средства за пресмятане на аритметични уравнения.
Европейските религии първоначално не приемат употребата на нула и я свързват със сатанизъм. Италианското правителство е подозрително към Арабската бройна система и забранява използването на нулата. Въпреки това, търговците продължават да я използват незаконно и потайно, а арабската дума за нула „sifr” по-късно се превръща в основа на думата „cipher”, която означава не само не само „цифра“, но и „код“/“шифър“.
До началото на 1600-те години нулата е широко използвана в цяла Европа. Тя е фундаментална за координатната система на Рене Декарт, а по-късно и за много други световноизвестни математици. С годините нулата си проправя път до физиката, инженерството, компютрите и голяма част от финансовата и икономическа теория.
„Концепцията за празнотата заема централно място в съвременната физика. Днес няма човек, който да не осъзнава удивителната й роля в живота на всички хора от света.“ – завършва Гобетс.
Източник: livescience.com
