За Краля Слънце се знаят много факти, но има и такива, които са малко известни. Например, че Луи XIV е имал таен брак с Франсоаз д’Обиние, на която той дава титлата маркиза.
Ето историята на жената, очаровала Краля Слънце и наричана „Черната кралица”…
Франсоаз имала интересна съдба. Тя се родила в тъмницата, в която кардинал Ришельо хвърлил родителите й. В последствие, баща й е пратен на заточение в Маврикия. Девическите й години минали в трудности и скитания. Никой не искал да се занимава с бедната девойка и роднините й мислели да я пратят в манастир. На 12 години Франсоаз решила да замине при баща си. Пътувайки натам, тя се разболяла до степен, че изпаднала в летаргия. Помислили я за мъртва и решили да я погребат, но тя се събудила малко преди това. Франсоаз оздравяла, но скоро след това ужасно събитие, тя изгубила майка си.
На 16 години настойниците на Франсоаз я омъжили за Пол Скарон – придворен поет.
Той бил бохем и веселяк. В неговия дом се събирал парижкият хайлайф, за да се забавлява с четения на хумористичните му творби. Отбраното висше общество обаче, бързо забравило поета, щом се разболял. Той боледувал от ревматоиден артрит и това направило веселяка раздразнителен по време на болезнените кризи. Франсоаз се грижела за него, била и негова секретарка, медицинска сестра и слугиня. След няколко години дворцовият поет починал и оставил съпругата си бедна вдовица. От Версай не й отпуснали пенсия и тя заживяла в нищета до момента, когато съдбата отново й се усмихнала. Помогнала й мадам де Монтеспан – метресата на краля.
Монтеспан използвала влиянието си и по нейни препоръки Франсоаз била наета в двореца на длъжност гувернантка. Тя приела присърце своята работа и с усърдие се грижела за децата на краля. По ирония на съдбата, метресата на краля била изгонена от двореца именно заради Франсоаз. Не, гувернантката не направила нищо лошо, тя се грижела с отдаденост за поверените й шест деца. Но Луи бил привлечен по някакъв начин от нея и изгубил интерес към застаряващата си любовница. И понеже никоя метреса не слиза доброволно от „трона“ се наложило да бъде отпратена с фалшиво обвинение, че е направила опит за убийство. И въпреки, че след изгонването на мадам де Монтеспан от Париж, през покоите му преминали млади и красиви дами, той въздишал по гувернантката на децата си. От една страна я намирал за „непривлекателна“, но от друга постоянно изпитвал пориви да разговаря с нея.
Луи XIV обожавал да беседва с Франсоаз на различни теми от литературата, музиката, живописта и да споделя душевните си размисли. Кралят Слънце често търсел компанията й и отделял дълго време, за да се наслаждава на разговорите с нея. За близост Франсоаз се оказала недостъпна, тя отблъсквала сладострастните желания на краля цели 2 години, което разбира се я правело все по-желана от него.
В момента, в който му се отдала, във Версай настъпила хармония. Франсоаз така благоприятно въздействала върху краля, че той дори се сетил, че има законна съпруга – кралица Мария-Тереза.
Франсоаз действала благотворно, харизматично на Луи. Той бил пленен от нейното приятелство и признателен за добрите й съвети. За това издал указ, с който тя получила титлата маркиза – маркиза Ментнон. Дал и разкошни покои, в близост до неговите. Канел маркизата да присъства на важни държавни съвещания. Кралят показно демонстрирал доверието в мъдростта и дълбоката проницателност на маркизата. Френският двор започнал да нарича Франсоаз „тайната кралица“. Във Версай се носели се слухове за чудодейното й възкръсване в детството и още безброй мистериозни измислици за нея.
Две години след смъртта на кралица Мария-Тереза, Луи тайно се оженил за маркиза Ментнон. Това още повече накарало хората да говорят за нея и започнали да я наричат „Черната кралица“.
Според съхранените от историците факти, тя не била темпераментна жена и Луи продължил забавленията си с млади хубавици. Но между него и Франсоаз имало такава духовната близост и уважение, че палавите занимания на краля не пречели на хармоничните отнощения помежду им. Луи продължавал трайно да се възхищава, да цени и търси компанията и мнението на маркиза Ментнон.
По нейна инициатива, той организирал в Сен-Сир пансион за девойки. В заведението девойките получавали възможност да се образоват и добият широка култура в духа на християнските ценности.
След смъртта на крал Луи XIV, маркизата напуснала двореца Версай и се преместила в пансиона в Сен-Сир. Там с отдаденост се посветила в образованието на възпитаничките на пансиона до края на живота си.
Франсоаз д,Обиние, превърнала се в маркиза Ментнон и наричана „Черната кралица“ остава в историята като един по-различен образ от този на традиционна кралска метреса. Тя забавлявала Луи не с плътски, а с духовни удоволствия. Той я обожавал не защото била млада и красива, а защото била духовно богата личност. За всичките й заслуги, той я дарява с титла и брак, макар и таен. При това в момента на бракосъчетанието им тя била на 40 години.
Отначало Франзоаз била привърженичка на хугенотите. В последствие станала католичка и силно повлияла на краля с идеята за религиозно обединение във Франция. „Тайната кралица” променила не само краля, но и порядките в двореца Версай. Маркизата ограничила пищните празненства и балове в двореца, заради което мнозина я ненавиждали.
Като всяка известна дама, за нея имало противоречиви мнения, но е безспорен факт, че е оказала благотворно и дори чудодейно влияние върху най-ексцентричния монарх на Франция. И това я прави жена, достойна за уважение от французите.
