Има много проучвания и статии за това, че когато човек гледа екрана на смартфон, той е по-малко съсредоточен върху външния свят и поради това пропуска много неща, които се случват около него. Това важи не само за шофьорите, но и за обикновените пешеходци. Феноменът, в който губим фокуса, без да го осъзнаваме, се нарича „фалшива слепота“.
Според последните изследвания в областта на психологията отвличането на вниманието и разсеяността възниква не само заради фокусирането върху екрана на телефона, но и в момент, когато човек говори по него. Като се съсредоточим върху една конкретна задача, можем да пропуснем други, много забележими събития в кадър, като например появата на човек, облечен в костюм на горила.
Възможността да се фокусира вниманието ни върху определени неща и да се филтрира останалото е полезна способност, която подобрява нашата работоспособност. Има обаче някои случаи, когато тази фокусираност може да ни изиграе лоша шега.
Ще разгледаме 5 ситуации на „фалшива слепота“, с които всички се сблъскваме всеки ден.
Шофиране на кола
Шофьори, които говорят по телефона на високоговорител, обикновено използват специални стойки за ръце, които са прикрепени към стъклото или контролния панел. Тези шофьори са много по-малко склонни да забележат и да реагират на опасностите, присъщи за пътя. Дори и внезапни пречки под формата на спиране на колата пред тях или червена светлина са все неща, които те рядко забелязват преди да осъзнаят, че трябва да извикат Полиция или Бърза помощ.
Както телефонните разговори, така и обикновените такива, изискват контакт лице в лице, т.е. необходим е визуален елемент. Когато говорим по телефона, в съзнанието ни има изображения за самия разговор или за самия събеседник. Тези изображения използват ресурсите, необходими за точно визуално възприемане на заобикалящата ги ситуация и правилна оценка. Ето защо човек, който говори по телефона, може да изглежда съсредоточен, но да не вижда възможната опасност.
Пресичане на пътя
Пешеходците, говорещи по телефона, е по-вероятно да бъдат бутнати от кола. Като правило, човек с телефон в ръцете си се нуждае от повече време, за да пресече пътя. Той също така неправилно оценява ситуацията на трафика и е склонен да се движи по пътя на грешното място. Изследователите стигат до това заключение в специален експеримент. Само 84% от доброволците, използващи телефон, преминали условния път, без да създадат извънредна ситуация. Съчетанието от действия, като слушане на музика и въвеждане на текст в телефона, не само разсейва вниманието към обкръжаващата ситуация, но и намалява определянето на действията при пресичане на пътя.
Избор на маршрут
Потребителите на телефони по време на движението са склонни към по-чести промени в траекторията на тяхното движение и маршрута на пътя. В едно проучване учените установили, че хората, които говорят по телефон, са склонни да променят начина си на придвижване и да не видят други, които идват към тях. Резултатът е неловка ситуация, когато един човек, опитвайки се да се придвижва се натъква на друг човек, защото той е решил да го заобиколи от същата страна. Освен това хората, занимаващи се с телефонни разговори и кореспонденция в чата, са по-бавни от тези, които слушат музика или нещо странично. Дори такова действие, доведено до автоматизъм, като ходенето, може да бъде нарушено, когато вниманието на човек се съсредоточи в телефонния разговор. В друго проучване беше изследвано влиянието на използването на телефона върху движението на доброволци до предишно известно място. В сравнение с тези, които не са били разсеяни от разговори по телефона, активните потребители на смартфони са се забавили и са направили по-странични отклонения от посочения маршрут, т.е. те са отишли по-далеч и са изминали по-дълъг път от необходимото.
Улична реклама
Потребителите на смартфони са по-малко склонни да си спомнят рекламни банери, покрай които преминават. Проучванията показват, че докато хората, които говорят по телефона, виждат реклами, както и тези, които не са разсеяни от обажданията, но не могат да си спомнят рекламите. Освен това те не успяват да възпроизведат дори цвета и състава на рекламното табло. Основният проблем тук е и загубата на смислен визуален контакт с обекта за последващото му възприемане и разбиране от човек. Следва да се отбележи, че примерът с рекламата е само специален случай. На улицата можем да пропуснем един приятел, да забравим да отидем в магазина или да не видим човек, който вероятно се нуждае от спешна медицинска помощ.
Клоун на велосипед
С помощта на смартфон не можем да забележим не само обикновените неща, които се случват на улицата всеки ден, но и провокативни неща, които излизат извън общата картина на ежедневната среда. За да се демонстрира ефектът от „фалшивата слепота“, бе извършен експеримент сред потребителите на телефон под името „клоун на велосипед“. Разхождайки се по големия площад, участниците в експеримента преминали край неочакван и много забележим „обект“ – клоун на велосипед. Само 25% от хората са казали, че го виждат и в същото време са говорили с друг човек по телефона или са слушали музика. Не е изненада, че останалите потребители на смартфони са били много шокирани, че са пропуснали нещо, което е толкова необичайно на фона на обкръжаващата обстановка.
По този начин от наличните проучвания става ясно, че хората, които говорят по телефон, намаляват своята „ситуационна осведоменост“ – те са по-малко запознати с със случващото наоколо. Това може да има сериозни последствия – както за тях самите, така и за другите хора. Лицето, което използва телефон, е по-вероятно е да пропусне важни и забележителни събития, които стават около него. Знаейки такава реакция на нашия мозък като „фалшива слепота“, трябва да се държим по-внимателно там, където концентрацията на нашето внимание е особено необходима, за да избегнем евентуални злополуки.
