Всички знаем историята на „Титаник“. Повече от 1500 души изгубват живота си в нощта на потъването на кораба – на 15.04.1912 година. Сред многобройните разказвачи на историята за „Титаник“, независимо дали в книги, вестникарски статии или филми, вероятно най-завладяващите са онези на оцелелите от злополуката.
Интересна например е историята на Джени Хансън, която била приета в болница след като оцелява от „Титаник“. Ужасното събитие уврежда нервната система на Джени и състоянието ѝ остава лошо до края на живота ѝ. В резултат на това тя не можела да плаче със сълзи и страдала от ужасяващи кошмари. Друга история е тази на Ричард Норис Уилямс – оцелял от „Титаник“, който се противопоставил на решението на лекарите да ампутират и двата му крака. По-късно той става шампион по тенис.
И тук идва ред на историята на Берта Антонин Майне, която, ако не била срещнала любовта на живота си, не би се качила на „Титаник“. Тя е родена в Брюксел през 1887 година и работи като кабаретна певица, която била известна сред богатите и известните. През зимата на 1911 година тя се запознава с хокейния играч от Монреал Куиг Едмънд Бакстър. Той бил на същата възраст като Берта и от богато семейство. Двамата бързо стават любовници.
Куиг претърпял травма на окото, което прекратява спортната му кариера и в момента на запознанството си с Берта той ѝ споделя, че ще пътува заедно с майка си и сестра си към дома им в Монреал на „Титанк“. Берта била впечатлена и се съгласява да пътува с новия си любим в първа класа на луксозния кораб. Тя се регистрира под псевдонима „Мис де Вилиер“.
Когато корабът се сблъсква с айсберга, Куиг излиза от каютата си, за да види какво се случва. Тогава той разбира от самия капитан, че корабът ще потъне и че трябва много бързо да качи семейството си на спасителна лодка. Куиг успява да намери място в лодка номер 6 за майка си, сестра си и любимата си, но Берта отказвала да се качи без него. По-късно тя изявява желание да се върне на потъващия кораб, за да събере някои от бижутата си, които не успяла да събере в бързината. В крайна сметка известната светска личност Моли Браун успява да убеди Берта да не напуска мястото си на спасителната лодка заради бижута.
Куиг остава на кораба и за съжаление по-късно умира. Тялото му никога не е открито и идентифицирано. Берта остава със семейството на любимия си в Монреал в продължени на няколко месеца, след което се връща в Европа и продължава кариерата си на певица, но този път в Париж. Тя остава неомъжена до края на живота си.
Берта разказва на своите племенници за преживяното в онази кошмарна нощ, но за съжаление те не ѝ повярвали. Всъщност никой не ѝ повярвал за това, че е оцеляла от „Титаник“. По някаква незнайна причина всеки се съмнявал в истинността на разказите ѝ. Берта умира през 1962 година – на 75-годишна възраст. След нейната смърт думите ѝ са потвърдени, след като личните ѝ притежания, писма и снимки са открити. Те разказват и доказват всичко, което Берта е описвала за инцидента на „Титаник“ преди смъртта си.
