Какво представлявала Византийската или както самите нейни поданици я наричали – Ромейската (Римската) империя? На тази тема са публикувани стотици, а може би и хиляди научни трудове, книги, статии и художествени произведения.
Стените на Константинопол
Може да се каже, че това била уникална за Средновековието държава, с която не можелa да се сравнява нито една от европейските, а от другите – може би само Kитайската империя Тан. Традициите на Римската империя, манталитетът на народите от Източното Средиземноморие и Православието породили необичайна култура, която 1000 години оказвала влияние върху цяла Европа. Формалната абсолютна власт на императора всъщност била ограничена със стотици невидими нишки от интересите на различни социални групи и центрове на влияние, а фактическото управление на огромната империя се извършвало от професионално чиновничество.
Възстановка на Константинопол
Ако днешен човек се озове в Средновековието, той най-лесно ще се адаптира именно във Византия. Освен естествената за нас система на граждански отношения, останали от Рим и развити от византийските императори, там имало училища, обществени библиотеки, държавна поща, течаща вода, професионални спортисти и предшественици на днешните програми за социално слаби хора.
Византия била удивително демократична империя. Социалните „лифтове“ издигали всички, които били умни, смели и находчиви. Императори ставали селяни и представителите на етнически малцинства, скопци командвали армията, а слепци – флотата. Приказката за Пепеляшка, когато принцът си търси съпруга сред момичетата от народа, без значение дали имат аристократичен произход, води началото си именно от този обичай на византийските императори.
Възстановка на Константинопол
Слабите исторически знания обаче, са спомогнали да се утвърдят различни фалшиви стереотипи за Византия.
Първият стереотип: Византия била империя на вечен упадък. Това клише е създадено от видния английски историк от XVIII в. Едуард Гибън и неговия труд „Историята на упадъка и разрушението на Римската империя“. Като цяло, приносът на Гибън за византинистиката е съмнителен. От една страна, той съживил интереса към тази наука, но от друга, не се придържа към принципа на историческата обективност. Опитвайки се да открие в миналото урок за настоящето, Гибън представя традиционалистката Византия като някакъв гробокопач на римското пасионарно величие.
Погрешността на този подход е очевидна. Византия съществувала над 1000 години – от 395г. до 1453 г. Държава, която е в „упадък“ (или дори само застой) едно хилядолетие – това е все едно човек да боледува тежко 120 години. Възниква въпросът: как тази „вечно разлагаща се“ страна надживяла други, които били „здрави“? При това, срещу постоянни, непрекъснати и страховити външни заплахи? Въобще, Гибън е твърде предубеден. Византия – това не е Рим от времето на упадъка, а Рим, прераждащ се за оцеляване в Средновековието.
Втори стереотип: Византия била теократична (религиозна) монархическа диктатура. Но авторитарното самодържавие и етатизмът (силната държава) били задължителна мярка за запазване на пространството, обитавано от хора с твърде неспокоен манталитет. Средностатистическият жител на Константинопол, независимо от богатството и занятието си, бил грамотен и страстен индивидуалист, почитател на спортни състезания и на теологични спорове с минимално уважение към властта. Кървавите улични бунтове, които започвали със спора на неколцина души относно религиозни проблеми или резултатите от последните надбягвания на хиподрума, в Константинопол се смятали за нещо обикновено. Сред всички византийски императори само трима починали от естествена смърт.
Стереотип трети: Византия била агресивна държава. Това е против елементарната историческа правда. Всъщност византийците не обичали да воюват, по което се различавали радикално от мнозинството народи през Средновековието. Всички войни, които те водили, били или отбранителни, или опити за възстановяване на загубени по-рано територии. Но ако ромеите не биха могли да се сражават, те нямало да издържат и десет години. Налагало им се да се защитават през цялата си история, доста често на няколко фронта. Константинопол бил обсаждан 24 пъти, но превзет само 2.
Стереотип четвърти: Византия била страна на поети, учени и мъдреци. Това било внушено от Уилям Йейтс: великият ирландски поет получил незаличими впечатления от фреските на храмовете на Равена, които и до днес запазват духа на Византия от времето на Юстиниан Велики. Разбира се, този възглед е много идеализиран, но в него има рационално зърно: нивото на култура и образование във Византия било много по-високо, отколкото във всяка европейска страна от Средновековието. През целия период на съществуване на Византия функционират висши училища и библиотеки, включително известният Магнаурски университет и Императорската библиотека, която запазила много ценни антични книги, въпреки пожарите в смутните времена.
Стереотип пети: Византия била център на интриги, коварства и хитра „многовекторна“ дипломация. Разбира се, че е така – но това го твърдят враговете й. Като се има предвид недостигът на войници, умението да се насъскат едни от враговете на империята срещу други било въпрос на живот и смърт в продължение на много векове. А във вътрешната си политика Византия, както всяка бюрократична държава, страдала от постоянни интриги и мащабна корупция.
Какво дала Византия на потомците? Много повече, отколкото е прието да се смята. Под натиска на турците византийските аристократи и учени бягали на Запад, като носели книгите на древните класици. Преводите им поставили основите на италианския Ренесанс.
Какъв би бил светът без Втория Рим?
Простичко е: ако Византия, подпомогната от българския кан Тервел, не беше спряла 200-хилядната армия на арабите през 717 г., след това в Западна Европа щяха да господстват джамии, а не катедрали (отделен въпрос е, че в наши дни тече този процес).
Византия ни даде светите братя Кирил и Методий – а оттам и могъщата култура, основана на кирилицата и Православието, които ни запазиха през вековете на изпитания. И това съвсем не е малко, за да изпитаме чувство на историческа благодарност.
