дек. 19, 2017
4687 Views

Лойола – генералът на йезуитите

Автор:

Историята на йезуитския орден, толкова богата на интриги, конспирации, убийства и т. н., изобщо не би съществувала, ако през 1491г. в северната испанска провинция Гипускоа, не се бил родил основателят му: богатият идалго дон Иниго Лопес де Рекалдо Лойола. Майка му решила да подражава на Света Богородица, родила го в кошара и положила бебето в ясли.

Лойола произхожда от старинен благороднически род. Той бил най-малкото от 13-те деца в семейството и още съвсем млад бил изпратен като паж в дома благородника Хуан Веласке дьо Куелар, с когото често посещаваше двореца на крал Фердинанд V.

А понеже по времето на Фердинанд V военните действия почти не преставали, Лойола, чиято глава бila пълна с разкази за невероятните подвизи на средновековните рицари, се впуснал в приключенията на военния живот.

Бил ранен от топовно гюлле по време на отбраната на град Памплона срещу французите. Самите те били толкова впечатлени от безумната му храброст, че го изпратили с почести в замъка на баща му. Бил подложен на много операции, съпроводени със страшни болки, които понасял мъжествено. Но, така или иначе, останал куц цял живот.

Понеже не разполагал с любимите си рицарски романи, от скука, по време на лечението Лойола започнал да чете четирите тома на “Животът на Христос” и обемистите “Жития на светиите”. Описанията на техните страдания така подействали върху пламенното въображение на младия човек, че той решил да стане духовен воин на Христос, Дева Мария и Свети Петър. Но, както е добре известно, дяволът не се предава лесно: в главата му се вихрели истински битки – той мечтаел за красива дама, а след това се разкайвал и започвал да се моли. По време на тези терзания Лойола постепенно стигнал до разбирането, че светът е разделен между Бог и дявола, които възбуждат душите към добро или зло. И решил да се сражава на страната на Доброто.

Лойола изучавал теология за известно време в Саламанка, а след това със същата цел отишъл в Париж. Там се запознал с бъдещите активни членове на неговия орден: Пиер Льофевр, Франсис Ксавие, Линес и други обещаващи младежи. С тяхното участие и с подкрепата на други съмишленици Лойола разработил проект за монашеския орден „Обществото на Исус”, по-късно наречен „Орден на йезуитите“, по латинската форма на името на Иисус – Jesus.

През 1537г. Игнатий приел монашески сан и скоро отишъл в Рим. Преди да влезе във Вечния град, посетил един разрушен параклис, където според придружителите му, пред него се явил Бог-Отец и му казал: „Ще бъда благосклонен към вас в Рим“.

Така и станало. Папа Павел II наредил на Льофевр да преподава Писанието, на Линес – теология, а Лойола представил пред него разработения проект за новия орден и устав, към който, освен обичайните 3 монашески обета – целомъдрие, бедност и послушание, се добавяло четвърти: постоянното служене на Христос, папата и римската църква. В потвърждение на това, върху герба на ордена имало надпис: “В името на Исус да се прегъне всяко коляно!“ Папата възкликнал: „Това е Божий пръст!“ и на 27 септември 1540г. утвърдил устава на хартата на йезуитския орден. Лойола бил единодушно избран за пръв генерал на ордена. Надарен с невероятен организационен талант, той създал мощна полувоенна организация, чиято дейност била обгърната в тайнственост.

Една от версиите на печата на ордена. „IHS“ са първите три букви от IHΣOYΣ, името на Исус на гръцки. Източник – Уикипедия.

Игнатий починал през 1556г., а през 1622г. бил канонизиран. Една от най-разпространените версии за създаването на великия роман на Сервантес „Дон Кихот“ е, че прототип на главния герой е именно Игнатий Лойола.

Сан Игнасио де Лойола от Педро Пабло Рубенс, музей на Нортън Симон в Пасадена. Източник – Уикипедия.

Фактически, „Обществото на Исус” се превърнало в католическо политическо разузнаване – полувоенна структура с твърда дисциплина. Но, ако се изследва внимателно дейността на ордена, ще се установи, че неговата основна дейност далеч не била шпионска – а образователна. Основните му финансови средства отивали за строеж на училища и университети, особено в Латинска Америка. По този начин орденът изиграл огромна роля за цивилизоването на местното индианско население.

Членовете на ордена се делели на различни нива. Първото ниво били послушниците. В продължение на 2 години те преминавали сурова школа, в която главното била дисциплината и подчинението.

Второто ниво били схоластиците – за 5 години те изучавали общи науки и богословие. Схоластици ставали само най-доверените от послушниците, които получавали много сериозно за времето си образование. Те били обучавани на конспиративна дейност и в умения да вербуват нова агентура. Послушниците и схоластиците живеели свободно в обществото и не се отличавали с нищо от обикновените граждани. Именно такива законспирирани йезуити формирали широката шпионска мрежа на ордена.

Третата категория включвала коадюторите, които давали монашески обети и живеели в манастири. На свой ред и те се разделяли на 2 категории. В първата били духовниците, които се занимавали с възпитание на юношите, мисионерство и проповедничество. Те издирвали подходящи кандидати за членство в ордена и търсели полезна информация. Имало и светски коадютори, работещи като икономисти, готвачи, настойници и т. н. Служебните им ангажименти позволявали да боравят с огромни финансови средства, а от готвачите-йезуити зависел животът на политическите дейци.

Най-високата степен на посвещение в ордена заемали т. нар. „професори“, които приемали Четвъртия обет – за безусловно подчинение на папата и генерала на ордена. Професорите по правило били назначавани за мисионери в някоя държава, т.е. те ставали професионални разузнавачи, които ръководели цялата мрежа от агенти там.

Когато Лойола умрял през 1556г., орденът наброявал около 1000 членове, а в края на ХХ-ти век – над 30 хиляди. Освен това, йезуитите притежават стотици престижни средни и висши учебни заведения, в които учат повече от 800 хиляди ученици и студенти.

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title