Конфликтът между Александър Сергеевич Пушкин и французина Жорж Шарлз Дантес започнал, защото последният обръщал особено внимание на съпругата на Пушкин. Непрекъснатите клюки в обществото и неприличното поведение на младия офицер довели до дуел. Резултатът е известен на всички – изстрелът на Дантес смъртно ранява Пушкин, който почива няколко дни по-късно от перитонит. Големият поет умира, но какво се е случило с неговия убиец?
Дуелите били забранени и наказанието за нарушаване на този указ било сурово. Но Дантес не е поданик на Руската империя и освен това е направил услуга на тайните служби убивайки Пушкин, който изразява очевидни симпатии към декабристите. Французинът, разбира се, бил експулсиран от армията и бил изгонен от Русия, но това било всичко. Дантес се премества във Виена при приятеля си – бившия посланик в Русия и негов осиновител. Виенското висше общество знаело семейството на Пушкин и било в течение на последните събитията. Дантес се завърнал във Франция. След смъртта на на съпругата си Екатерина (която между другото е сестра на съпругата на Пушкин) в резултат на тежко раждане, Дантес подал в съда искане към семейство Гончарови, за да получи част от наследството на мъртвата си съпруга. Наглостта му достигнала такава степен, че френското посолство връчило петиция на Николай I. Исковете били отхвърлени. Няколко години по-късно, той изведнъж влязал в политиката и направил в тази област страхотна кариера набирайки популярност за партията на Наполеон. През 1843 г. Дантес бил избран за член на Генералния съвет на Департамента на Горен Рейн. По-късно бил избран за председател на Генералния съвет и кмет.
Жорж Шарлз Дантес
След свалянето на Луи-Филип през април 1848 верният Дантес станал приближен на новия император. Неговата роля като „убиец на руския поет“ изобщо не го притеснявала, а напротив, той се представял на всички нови познати именно така. През май 1852 г. Наполеон III, в желанието си да установи по-тесни контакти с европейски монарси, изпратил Дантес с неформална искане до три европейски монарси. Срещата на Николай I и Данес се състояла в Потсдам, въпреки че била неофициална. Вземайки под внимание заслугите на Дантес, Наполеон III го назначава за цял живот сенатор. На 12 август 1863 г. Дантес е награден с ранг на офицер от Почетния легион, на 14 август 1868 г. е повишен до командир. По-късно Джордж многократно признава, че именно дуела с Пушкин му позволил да достигне високите постижения, с които се гордеел. Ако не е бил дуела с Пушкин той щял да си остане неизвестен командир на полк в някаква руска провинция с голямо семейство и малки доходи. Но благодарение на обстоятелствата получил почетната титла на сенатор, много полезни познати, отлично финансово състояние и верни другари. След революцията от 1870 г. Дантес живее със семейството си в Париж. В продължение на много години е бил свързан с руското посолство и бил неговият информатор, както станало ясно от оцелелите шифрограми от онова време. Например, Дантес предава на руските специални служби предполагаемото време и място на опита за покушение върху Александър II през април 1881 г.
Жизненият път на Дантес завършва през 1884-та година. Сенаторът умира, заобиколен от голямо семейство, в благоденствие и просперитет. Но съдбата все пак му отмъстила за убийството на руския поет. Една от дъщерите на Дантес, след като пораснала, започнала да се интересува много от творчеството на Пушкин и дори научила руски език. Момичето се възхищавало на Пушкин и когато научило, че баща й го е убил, веднага го намразила и прекратила всякакви отношения с него.
