180 метра над градските улици, на върха на сградата Manhattan Municipal Building се извисява статуята “Civic Fame“. Тя е висока 7 метра и е по дизайн на скулптора Адолф Вайман. „Civic Fame” е една от множеството статуи, за които моделът Одри Мънсън служи като муза – но всичко това се случва преди тя да бъде настанена в психиатрична клиника, където умира в самота на 104-годишна възраст.
Мънсън не е само модел, защото тя е част и от развитието на изкуството по време на Златния век. Участвайки в многобройни филми, в които тя често се появява гола (по нейно желание), Мънсън е вдъхновение за множество произведения на изкуството и все още е считана за първия супермодел на Америка.
Одри Мънсън е родена в Рочестър, Ню Йорк през 1891 година и се премества в Ню Йорк Сити още в юношеска възраст. Майка ѝ Кити има огромни планове за дъщеря си, възнамерявайки да я направи известна – мечта, която се осъществява, след като един фотограф забелязва младата красавица пред един магазин на Пето авеню.
По-късно Мънсън започва работа с различни фотографи и скулптори – всички привлечени от нейната висока фигура, фотогенично лице и „неокласически“ черти. В крайна сметка тя започва да се занимава с кино и придобива огромна слава.
Филмът „Inspiration” от 1915 година е базиран отчасти на нейния живот. В него Мънсън се появява напълно гола в една от ключовите сцени – действие, което я превръща в първата първокласна актриса, появила се гола във филм.
Въпреки главоломната слава, Мънсън не печелела много. Тя никога не била забелязвана в богаташките квартали. Доходите ѝ се равнявали на 30 долара седмично, а по-късно, когато модернизмът идва на мода, фотографите престанали да работят с нея. Безпаричието принуждава Мънсън и майка ѝ да заживеят в малкото градче Мексико, Ню Йорк, където супермоделът започва работа като сервитьорка. По това време се появяват и първите симптоми на психическо заболяване – едно от които – настояването ѝ да бъде наричана „Баронеса Одри Мери Мънсън-Мънсън“.
Мънсън започва да обвинява евреите за провалената си кариера и стига до там, че се обръща към Камарата на представителите на САЩ с молба да бъде въведен закон, който да я „защитава от евреите“.
Навършвайки 40 години Мънсън се отдалечава още повече от Ню Йорк Сити, заживявайки в Огденсбърг – в близост до границата с Канада. Там тя е настанена в клиниката „St.Lawrence State Hospital”, където остава до края на живота си. Тя умира сама на 104-годишна възраст в психиатричната клиника.
