Мери Малън изглеждала напълно здрава, когато здравните инспектори почукали на вратата ѝ през 1907 година. Въпреки това, именно тя била причината за няколко огнища на разпространение на тиф. Тъй като Мери била първият „здрав преносител“ на болестта в САЩ, тя не разбирала как някой здрав може да заразява околните, затова се опитала се бори за спасението си.
През лятото на 1906 нюйоркският банкер Чарлс Уорън отвежда семейството си на ваканция – в лятната вила на семейство Томпсън, намираща се в Лонг Айлънд. Семейство Уорън наема Мери Малън за своя готвачка по време на почивката.
Разследване води до Мери
На 27.08 една от дъщерите на Уорън се разболява от тиф. Съвсем скоро г-жа Уорън и нейните две помощнички също се разболяват, след тях от тиф се разболява градинарят и още една от дъщерите на семейството. Общо 6 души в къщата се разболяват внезапно от тиф.
Тъй като обикновено заразяването с болестта ставало чрез вода или храна, собствениците на вилата се притеснявали за бизнеса си, затова били решени да открият източника на заразата. Първите опити били неуспешни, но по-късно те наемат Джордж Соупър – инженер с опит в изследването на тифа. Той бил първият, който твърдял, че готвачката Мери Малън е причина за разпространението на болестта.
Коя била Мери Малън?
Мери е родена на 23.09.1869 в Кукстаун, Ирландия, но заживява в Америка, когато е на 15 години. Откривайки, че готвенето ѝ се отдава, тя става готвачка – работа, която била сравнително добре платена.
Соупър проследява трудовия стаж на Мери чак до 1900 година и открива, че заразите с тиф следват готвачката от работа на работа. От 1900 до 1907 Мери работела на 7 различни места, като 22 души се разболяват от тиф, включително едно малко момиченце, което по-късно загинало.
Соупър бил доволен, защото знаел, че това няма как да е случайност, но все пак трябвало да вземе кръвна проба от Мери, за да докаже научно твърдението си.
Залавянето на Мери Малън
През март 1907 Соупър открива Малън в дома на семейство Боуен. Той ѝ споделя своите теории относно заразите с тиф и я моли да му даде проба от урина, за да я тества, но Мери насочва към него вилица и отказва да съдейства. Осъзнавайки, че няма да е толкова лесно, колкото предполагал, Соупър предава разследването си на г-н Бигс от нюйоркската здравна инспекция. Бигс от своя страна предава случая на д-р С. Джозефин Бейкър.
Малон отказала да послуша и д-р Бейкър, затова по-късно той се връща в дома ѝ с няколко полицаи, но Мери успява да избяга през прозореца. Издирването продължава 5 часа, но в крайна сметка изплашената жена е открита и отведена в болницата “Willard Parker” в Ню Йорк. Там от нея били взети проби и лекарите откриват наличие на тифоидни бактерии. Тогава здравното министерство премества Малън в изолирана къщичка (част от болницата “Riverside”), намираща се на о. Норт Брадър.
Можело ли правителството да постъпва така?
Мери Малън била отведена на острова насила и не била нарушила закона – можело ли правителството да я изолира по този начин?
Силата на здравните служители идвала от един устав, който гласял, че те имат правото да отстранят или да преместят на подходящо място всяко лице, болно от заразна или инфекциозна болест. Уставът бил написан преди някой изобщо да знае за „здравите преносители“ на болести, които изглеждали здрави, но можели да заразяват околните.
Изолирана
Мери вярвала, че са се отнесли несправедливо към нея. Тя не разбирала как може да причинява зараза, като тя самата изглеждала и се чувствала здрава. През 1909 – след 2 години на острова, Мери завежда дело срещу здравната инспекция. По време на изолацията, здравните служители вземали проби от нея веднъж седмично и всички те по-късно се оказвали положителни – тя била болна от тиф. Интересното обаче е, че година преди процеса, самата Мери изпраща свои проби на частна лаборатория, откъдето ѝ съобщават, че пробите ѝ са отрицателни.
Присъдата
Съдията отсъжда в полза на здравната инспекция и Мери, вече известна като „Тифоидната Мери“ била върната на острова, откъдето нямало надежда да бъде освободена. През февруари 1910 обаче било решено, че Малън може да бъде освободена, ако се съгласи никога повече да не работи като готвачка. Нетърпелива да получи свободата си, тя приема условието и е освободена на 19.02.1910.
Повторно залавяне
В началото Мери започнала работа като перачка, но по-късно, чувствайки се здрава, тя отново започва да готви. През януари 1915 болницата „Sloane Maternity” съобщава за разпространение на тиф, след като 25 души се разболяват, а двама от тях умират.
Разследването води към г-ца Браун (всъщност Мери Малън, която използвала псевдоним). Този път обществото не било съпричастно към нея – тя знаела, че е болна, макар да не го вярвала, така че никой не я подкрепил.
Още 23 години на острова
Мери била отведена на о. Норт Брадър отново и остава там в продължение на 23 години. Смята се, че там е помагала в болницата, грижейки се за болните от туберкулоза. През 1925 става помощник в лабораторията на острова.
През декември 1932 Мери получава удар, който я парализира. Тя е изнесена от къщичката и преместена в болнична стая, където остава до смъртта си – 6 години по-късно – на 11.11.1938.
Източник: thoughtco.com
