През 1678 парижката полиция получава анонимно предупреждение, че някой има намерение да отрови краля – Луи XIV. Разследването ги отвежда до „магически“ свят, който процъфтява точно в сърцето на френската столица. Там те откриват общност на магьосници, чародеи и свещеници отстъпници, които продавали своите продукти – любовни магии, магически заклинания и отрови, познати като „прахове за наследяване“, които се правели от арсен и жабeшки органи.
Клиенти също не липсвали. Някои мечтаели за богатство и купували магически заклинания, други се стремели към политически успех и търсели „тайни“, които да им помогнат; трети се нуждаели от любовни заклинания, за да победят съперниците си. Имало и такива, които искали да се отърват от познати (и не толкова познати) и купували дрехи, третирани с арсен (отровата по-късно се прецеждала в кожата на този, който обличал дрехата). Всички тези събития стават известни като „Аферата с отровата“.
Няколко благородници от двора на крал Луи XIV също участвали в аферата. Оказало се, че дори официалната му любовница Франсоаз-Антоанет (маркиза дьо Монтеспан) била замесена. Подозирало се, че тя била редовен клиент на магьосниците. В крайна сметка подозренията, че именно тя е имала намерение да отрови Краля Слънце били свалени от нея, но все пак имало и хора, които смятали, че тя е използвала услугите на магьосниците, за да увеличи влиянието си върху него.
Процесите в „горящата камера“
Луи XIV назначил специална съдебна комисия през 1679, за да съди заподозрените в разпространение на отрови или магии. Магистратите стояли в тъмната зала, прозорците на която били затъмнени с черни платове, а единствената светлина идвала от горящите факли наоколо. Именно заради тези факли залата била наречена „горящата камера“. Когато след три години кралят разпуска комисията, били разследвани 400 души, 36 били осъдени на смърт, а 34 души пратени в изгнание. Останалите, които били съдени, получили присъди, вариращи от порицание до прогонване.
В края на съдебните процеси, Луи XIV издава кралски указ от 1682, с който въвежда държавна регулация на продажбата на отрови и обявява всички магии за измамни. Всеки, който твърдял, че практикува магьосничество, бивал изгонен от кралството.
Разкриването на амбициозните аристократи
Аферата не само разкрива действията на магьосниците в Париж, но и изважда на показ амбициите на аристократите в двора на Краля Слънце. Съдът е сърцето на политическата система във Франция по онова време, а Луи XIV примамва най-добрите благородници с обещанието за големи възнаграждения. Различни аристократи се стремели да спечелят вниманието на царя с надеждата, че ще могат да спечелят от това. Досиетата от „Аферата с отровата“ показват, че те също били свързани с магическия свят на Париж. Някои от тях купували магии, с които да впечатлят краля със своите военни умения, други купували заклинания за очарование, а трети искали да си гарантират победа в битките.
По голяма част от благородниците, които търсели свръхестествена помощ за постигане на своите цели, били жени. Магиите, които купували, били за спечелване на любовта на Луи XIV. „Аферата с отровата“ се случва в период, в който жените от аристрокрацията били в състояние да упражняват влияние в двора, въпреки че не играели роля в политиката. Затова най-влиятелните жени били свързани с най-влиятелния мъж – краля. В двора на Луи XIV това не била съпругата му Мария-Тереза Испанска, а любовницата му.
Мадам дьо Монтеспан
Изглежда никоя жена не била толкова успешна в търсенето на подходящи магии като мадам дьо Монтеспан. Дори след като станала любовница на краля, тя продължавала да му прилага любовни заклинания. Дьо Монтеспан била готова да му даде всяка отвара, независимо колко отвратителна била, за да увеличи страстта на краля към нея.
По време на „Аферата с отровата“ няколко от заподозрените в участие, обвиняват мадам дьо Монтеспан, че е провеждала зрелищни церемонии за любовна магия. Един свещеник дори твърди, че е бил нает да проведе три такива церемонии върху голото тяло на любовницата. Според него дьо Монтеспан искала да установи контрол върху „сърцето, ума и волята“ на Краля Слънце. Не е ясно какви са били мислите на Луи XIV, но след тези обвинения, той прекратява отношенията си с дьо Монтеспан.
Чрез отварите и ритуалите за любовна магия, дьо Монтеспан и останалите амбициозни жени в двора се стремели да достигнат върха. Придворните се борели за любовта на краля, която предлагала достъп до материални блага и почести, които само той можел да им осигури. Това, което мадам дьо Монтеспан се опитвала да постигне обаче, никак не било необичайно в двора на Луи XIV, където борбата за кралското благоговение била първа грижа на всеки аристократ.
