Робите в Рим били от огромно значение за римляните, защото без тях, елитът нямало да има същия начин на живот.
Кои били роби? Най-често те били залавяни при битка и изпращани в Рим, където да бъдат продадени. Понякога изоставени деца също били вземани за роби – по закон бащите имали право да продават собствените си деца, ако имали нужда от пари.
Богатите римляни купували роби от пазара. Младите мъже били предпочитани, защото били силни и щели да издържат по-дълго време. На готвачите също се гледало с добро око и те били едни от най-скъпите на пазара.
Веднъж купен, робът оставал роб за цял живот. Той можел да получи свободата си, само ако тя му бъде дадена от неговия собственик или ако успее да я откупи. Откупването ставало, когато обявиш по-висока сума от тази, която господарят би платил за теб – задача, която била почти невъзможна за хората, които били продавани.
Ако роб се ожени/омъжи и има деца, то децата му автоматично ставали роби. Понякога децата били убивани от родителите си още при раждането, за да не се превърнат в роби.
Никой не знае с точност колко роби е имало в Римската империя. Счита се, че дори след дните ѝ на величие, 25% от всички хора в Рим били роби. Един богат римлянин можел да притежава до 500 роби, а императорът разполагал с над 20 000 души.
Логично е да смятаме, че робите водели беден начин на живот, само защото били роби. Но онези от тях, които имали някакви умения, получавали грижи и внимание от господарите си, защото замяната на умелия роб била трудна задача и много често излизала прекалено скъпо на собственика. Готвачите били изключително ценни, тъй като развлеченията били важни за богатите римляни и те много често се опитвали да покажат превъзходството си като вдигат по-пищни банкети, с по-добри храни и напитки. Онези роби, които нямали ценни качества обаче, не били третирани добре, защото можели да бъдат лесно заменени и не стрували много.
Денят за робите започвал рано. Ако господарят живеел в по-студен климат, първата работа била да запали хипокоста (или хипокауст) – кухо пространство под пода на римските сгради, през което преминавал горещият въздух, служещ за отопление на помещенията или баните. Когато господарят се събуди, робът му асистирал да се облече. Междувременно други роби отвеждали децата на училище, почиствали дома, готвели и прали. Когато господарите се къпели, робите помагали, след това ги изсушавали и обличали. Когато се забавлявали, задачата на робите била непрестанно да осигуряват храна и напитки. Ако собствениците се прибирали у дома по тъмно, слугите им вървели пред тях със запалена факла, за да осветяват пътя им.
Римският философ Луций Сенека вярвал, че господарите трябва да се отнасят добре с подчинените си, защото робите, които били гледани добре, работели по-усърдно. Той също така казвал, че господарите и техните семейства не бива да очакват от робите да стоят и да ги гледат докато се хранят, защото много от тях имали достъп единствено до лоша храна.
„Резултатът е, че когато робите не могат да говорят очи в очи с господаря си, те започват да говорят зад гърба му. Точно затова хората казват: „Имаш толкова врагове, колкото роби притежаваш“. Робите не са наши врагове, когато ги купим. Ние самите ги превръщаме във врагове.“
– Сенека
