Колосите на Мемном са две статуи, изобразяващи Аменхотеп III (1386 – 1353 г.пр.н.е) от 18-тата династия на Египет. Те са разположени западно от днешния град Луксор и са насочени на изток към река Нил. Статуите изобразяват седналия цар на трон, украсен с орнаменти като образа на неговата майка, съпругата му и бог Хапи – три фигури, символизиращи прераждането. Колосите на Мемном са високи 18 метра и всяка от тях тежи 720 тона – и двете са издълбани от по един цял каменен блок.
Колосите на Мемном са нещо като пазители на погребалния комплекс на Аменхотеп III, който някога се е намирал непосредствено зад тях. Земетресения, наводнения и древната практика да се употребяват по-стари паметници и сгради като ресурсен материал за изграждане на нови структури, допринасят за разрушаването на огромния комплекс. Днес от него е останало твърде малко – само двете колосални статуи, които някога са стояли на портите му.
Името на статуите идва от героя от древногръцката митология Мемнон, който се притекъл на помощ на троянците по време на Троянската война, но е убит от Ахил. Неговата смелост и уменията му в битка го превръщат в герой. Туристите, виждайки впечатляващите фигури, ги свързали с легендата за Мемном, вместо с Аменхотеп III – връзка, която е предложена и от египетския историк Манетон от 3 век, който твърдял, че Мемнон и Аменхотеп III са една и съща личност.
Гръцките писатели често наричали целия комплекс Memnomium и той често е свързван с магии и загадъчност, тъй като някои хора твърдели, че чуват звуци, идващи от една от статуите, които били интерпретирани като пророчества.
Аменхотеп III и величието на Египет
Аменхотеп III живял по време на Новото царство в Египет ( 1570 – 1069 г.пр.н.е) – период, през който страната имала слава, богатство и мощ. Баща му, Тутмос IV, завещал на сина си успешна и стабилна империя, притежаваща големи богатства и новият цар използвал това разумно. Аменхотеп III бил само на 12 години, когато наследява трона и се жени за Tiye – момиче на 11 години, произхождащо от престижно семейство. Тя получава титлата Велика кралска съпруга – чест, която не получила дори майката на Аменхотеп III. Това спечелило на царя и царицата още по-голяма власт.
Аменхотеп III
В съответствие с традициите на могъщите фараони, Аменхотеп III почти незабавно се залавя с осъществяването на големи строителни проекти в цял Египет. Той си представял Египет като прекрасна земя, която щяла да оставя чувство на страхопочитание у всеки, а 250-те сгради, храмове и статуи, които щял да изгради щели да свидетелстват както за неговия успех, така и за този на страната. Дворецът му на западния бряг на Нил в близост до Тива, се разполагал на над 30 хектара земя и включвал просторни апартаменти, конферентни зали, тронна и приемна зала, фестивална зала, библиотеки, градини, складови помещения, кухни и храм на бог Амон.
Аменхотеп III изградил толкова много паметници, храмове и други сгради, че по-късно египтолозите му приписват изключително дълъг период на управление, тъй като им изглеждало невъзможно един цар да разполага с толкова много ресурси, за да изгради всичко това за по-малко от 100 години. Аменхотеп III разбира се царувал много по-малко, но управлението му било изключително ефективно.
Той бил майстор на дипломацията и много други страни имали дългове към него като по този начин, Аменхотеп III се уверявал, че са склонни да се подчиняват на желанията у. Щедростта му към приятелски настроените царе била известна и той имал изключително печеливши отношения с близките народи, които пълнели съкровищницата на Египет. Аменхотеп III успял дори да запази честта на египетските жени като отказвал да ги изпраща в чужди страни, където да стават съпруги на чужди управници, твърдейки, че никоя дъщеря на Египет не е била изпращана в друга земя и това никога няма да се случи. Някои народи не били съгласни с тази практика, но по този начин Аменхотеп III показвал, че се придържа към традициите и културните ценности, което му спечелва огромно уважение.
Погребалният комплекс на Аменхотеп III
Погребалният комплекс на Аменхотеп III бил по-голям и по-величествен от всичко друго, построено в Египет до тогава. По време на изграждането му бил по-великолепен дори от храма в Карнак. Той се разполагал на 35 хектара земя и включвал многобройни помещения, зали и галерии, за които се смята, че отразявали Египетския рай.
Пазителите на портите
Статуите са направени от единични каменни блокове, добивани или от района на Мемфис на север или от района на Асуан на юг. Ако са добивани от север, това означава, че е трябвало да бъдат транспортирани от 645 километра разстояние, а ако са добивани от юг – от разстояние 238 километра. До ден-днешен не е известно как тези огромни каменни блокове са били пренасяни от такова голямо разстояние.
Макар че днес са полуразрушени, Колосите на Мемнон са представлявали величествено изображение на царя-бог Аменхотеп III. В продължение на векове той е бил обожествяван и почитан като бог.
Изкуството в Древен Египет било създавано, за да бъде и функционално и Колосите не са изключение. Статуите служели не само като пазители на комплекса, но и позволявали на царя да се „свърже“ с тях и да получи сила и издръжливост чрез тях. Те били считани за домове за душата на починалия цар за времето, когато посещава земята и трябвало до тях да се поставя храна и вода. Колосите се смятали за нещо повече от обикновени каменни образи, особено след като един от тях започнал да „пее“.
Гръцкият историк Страбон бил първият, който пише, че е чул странен звук, който той окачествява като „пеене“. Той твърди, че след земетресение една от статуите започнала да издава звук, но не бил сигурен от коя част идвал той. Много други след Страбон потвърждават думите му. Хора от различни социални класи и поклонници на различни религии отивали до мястото, за да зададат въпрос и да се помолят за отговор от боговете. Това продължава докато не отива римския император Септимий Север, който не чул никакъв звук от статуите. Надявайки се да омилостиви боговете, той поправил северната статуя и след това „пеенето“ спряло напълно.
