background img
апр. 15, 2018
1293 Views

Как една прословута кражба довежда до откриването на 6 фалшиви картини „Мона Лиза“

Автор:

„Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи без съмнение е една от най-известните картини от Ренесанса. Гордостта на Лувъра в днешно време е трудно да бъде разгледана от близо, заради предпазните мерки на музея. Макар че можете да огледате от близо друга картина на да Винчи – „Света Анна с мадоната и младенеца“, ще се почувствате късметлия ако успеете да зърнете „Мона Лиза“ добре заради тълпата от хора, която обикновено се събира около това произведение на изкуството. Благодарение на електронни защити и постоянната охрана, кражбата на „Мона Лиза“ е почти немислима.

На 22.08.1911 година обаче, ужасени служители на музея съобщават, че „Мона Лиза“ не е на мястото си. Лувърът веднага е затворен и претърсен моментално (рамката на картината е открита на стълбището), а пристанищата и източната граница на Франция са затворени, за да може да се претърсят всички пътуващи. За съжаление от всичко това няма никаква полза. Единственото, което се случва на този етап, е възникването на слухове – „Мона Лиза“ била в Русия, в Бронкс или дори в дома на банкера Джон Морган.

Две години по-късно „Мона Лиза“ е открита, след като един търговец на картини се свързва с Лувъра с твърдението, че картината му е била предложена от самия крадец. По-късно се оказва, че крадецът е бил Винченцо Перуджия – италиански артист, който работел в музея по програма за защита на много от шедьоврите, изложени в музея.

Съществуват две възможни истории около това какво е казал Перуджия на полицаите. Първата е, че рано сутринта на 21.08.1911 – ден, в който музеят бил затворен за посетители, той влиза преоблечен като работник. Взема „Мона Лиза“ от стената, вади я от рамката, обвива я в работното си манто и я изнася под мишница. Другата версия е, че Перуджия се е крил в музея през нощта и на следващия ден е извършил кражбата.

Мотивите на крадеца били доста странни. Той съобщава на полицаите, че е искал да върне „Мона Лиза“ в Италия – страната ѝ на произход, вярвайки, че картината е била открадната от Наполеон. Но в каквото и да е вярвал Перуджия, той очевидно не е знаел цялата истина, тъй като самият Леонардо да Винчи носи недовършената все още картина във Франция, когато отива там по покана на френския крал Франсоа I. След смъртта на Леонардо да Винчи, картината е законно закупена за кралската колекция.

Затова не е учудващо, че в статия от 1932 година на журналиста Карл Декър, поместена в „Saturday Evening Post”, цялата ситуация е описана по доста по-различен начин. Според Декър аржентинец на име Едуардо де Валфиерно споделил с него, че именно той е ръководил кражбата на „Мона Лиза“, извършена от Перуджия. Планът на Валфиерно бил доста сложен и включвал наемане на умел фалшификатор, който може да възпроизведе всяка открадната картина – дори „Мона Лиза“. Валфиерно не само продавал фалшификати, той ги използвал, за да увеличи доверието на потенциалните купувачи, че ще получат истинското произведение след кражбата.

Измамникът отивал с бъдещия купувач в художествена галерия, където подканвал жертвата да отбележи с някакъв символ гърба на картината, която искал да притежава. Този трик вероятно се осъществявал чрез тайно поставяне на копието зад реалната картина. Той бил толкова ефективен, че по този начин измамникът успял да продаде копия на „Мона Лиза“ цели шест пъти.

И така, когато оригиналът бил върнат в Лувъра, всички купувачи на Валфиерно смятали, че изложената в музея картина е копие – но никой нямал нищо против това.

Категория:
Изкуство · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title