Представете си, че пътувате сред пустините на Средния изток. Като блещукащ мираж, издигащ се от пясъчния под, виждате тучна растителност върху колони и тераси с височина 25 метра. Свежи растения са се извили около високи каменни монолити. Можете да усетите аромата на екзотични цветя, докато се приближавате в района на този невероятен оазис.
Достигнали сте до Висящите градини на Вавилон, построени през 6 век от цар Навуходоносор II.
Съпругата на царя Амитис тъгувала по родината си Мидия, която се разполагала в северозападната част на днешен Иран. Като подарък за съпругата си, царят построил великолепна градина, която да напомня на Амитис за родните ѝ земи.
Навуходоносор II изгражда редица водни пътища, които да служат като напоителни системи. Водата от близката река се издигала високо в градините, след което впечатляващо падала надолу. Сложна технология, заради която историците от миналото смятали, че Висящите градини са едно от седемте чудеса на древния свят.
Много от древните гръцки историци описвали градините, а Берос – свещеник, живял в края на 4 век пр.н.е. е дал най-старото писмено описание за Висящите градини на Вавилон.
Технологията, стояща зад създаването на напоителната система, започнала да се използва по-широко едва 4 века по-късно. Липсата на физически доказателства, съчетано с липсата на описания от първа ръка карат много историци да смятат, че легендарните Висящи градини на Вавилон всъщност никога не са съществували.
Тогава, при проучване направено през 2013 година от д-р Стефани Дали от Оксфордския университет, показва, че древните учени и историци просто са объркали локацията на градините, както и царете, живели по онова време.
Дали, която е една от най-уважаваните експерти по месопотамски цивилизации, открива актуализирани преводи на древни текстове. Тя достига до заключението, че не Навуходоносор II, а Сенахериб е този, който е изградил Висящите градини. Те били разположени в Ниневия, в близост до днешния град Мосул в Ирак. Това променя местоположението на градините от Вавилон в Асирия. Самият цар Сенахериб допринася за объркването на историците като нарича Ниневия с името Нова Вавилония.
Разкопките край Мосул също подкрепят твърденията на Дали. Археолозите откриват огромни бронзови предмети, чрез които водата от Ефрат се е пренасяла в градините. Дали обяснява, че до Мосул би трябвало да е било много по-лесно да се пренесе тази вода, отколкото до Вавилон.
Освен това, тя добавя, че асирийците завладяват Вавилон през 689 г.пр.н.е. Това се случва преди построяването на Висящите градини, затова древните гръцки историци просто са сгрешили. Разкопките на археолозите от 20 век в търсене на доказателства за Висящите градини, са насочени към Вавилон, а не към Ниневия, което ги кара да се съмняват в съществуването на древното чудо.
Докато археолозите се разравят по-дълбоко в Ниневия, все още има шанс да бъдат открити доказателства за тези огромни и впечатляващи градини. Разкопките край Мосул се намират върху терасовиден хълм – точно както гръцките историци свидетелстват. Що се отнася до това как действително са изглеждали Висящите градини – все още не са открити описания, написани от преки очевидци.
