В много от световните легенди и митове се разказва за хора, които никога не умирали. Според различните предания съществуват и различни видове безсмъртни. Някои са родени такива, а други придобиват този статут, като откриват философския камък, еликсира на безсмъртието или други подобни вещества. Разбира се, повечето изследователи – както професионални, така и любители-историци, също и специалисти от други науки, отричат възможността за безсмъртие. Има дори хипотези, че отричането на съществуването на безсмъртни хора се изказва най-вече от самите безсмъртни, за да скрият съществуването си.
Урук
Първият човек, за когото легендите твърдят, че бил безсмъртен, е Урук от Месопотамия. Той бил, на пръв поглед, обикновен човек, но който имал една особеност: просто не можел да умре. Някои от преданията за него разказват, че живял дори в двореца на Гилгамеш – независимо, че той управлявал 2 хиляди години след първата поява на Урук в митологията. Безсмъртният човек бил учител на шумерския владетел.
Енкиду
Самият Гилгамеш бил син на Енкиду и Нинсун. Легендата за Енкиду разказва, че 9 безсмъртни жени дошли при него, когато се родил. Това били мойри (богини на съдбата), които предсказвали живота и съдбата на новородените. След поредица от осем добри предсказания, последната, девета мойра, която била най-млада, но и най-мъдра, орисала Енкиду да има два живота: единият, лично негов, в който той ще действа погрешно и неправилно, и втори, принадлежащ на нея – който щял да бъде праведен.
Освен това, деветата мойра заявила, че е видяла велик дар във втория живот на Енкиду. И тя се оказала права. В първия си живот, въпреки, че бил смел, силен и мъдър, както предсказали първите осем мойри, Енкиду направил много грешки в царуването и в личния си живот. В крайна сметка, царството му се разпаднало. На смъртното си легло Енкиду помолил прошка от мъдрата мойра, която му предрекла два живота.
В този момент деветата богиня на съдбата се явила пред него и върнала времето назад. Във втория си живот Енкиду действал умно и справедливо, оженил се за Нансун и им се родил бъдещия герой Гилгамеш – това бил великия дар, предсказан от богинята на съдбата.
Шарон
Шарон е безсмъртен човек в етруската митология. Легендата разказва, че отишъл в ада и се върнал оттам; освен това, бил много нещастен заради своето безсмъртие. Той бил един от малкото безсмъртни, които имали само едно желание – да умрат. В световните митологии героите, които отиват в ада и се връщат, също се считат за безсмъртни, защото напускат света на живите, без да умрат, и се завръщат отново в него.
Боговете в древните митологии също са безсмъртни – макар да се разказва, че Зевс все пак един ден умрял и днес на туристите показват „гроба“ му в планината Юхтас на остров Крит.
Понякога древните богове, всъщност, били хора, но безсмъртни. За славянския бог Велес има легенда, в която той признава, че е безсмъртен, но не е истински бог.
Вампирите също са безсмъртни митологични същества. Има теория, че легендите за тях са съставени от самите безсмъртни хора, за да запазят собственото си съществуване в тайна. С ужасяващия си външен вид вампирите и таласъмите били предназначени да отклоняват хората от идеята за истинското съществуване на безсмъртните.
В миналото църквата забранявала и се опитвала да унищожи всички книги, в които пишело за безсмъртни хора в тяхната физическа форма. Освен това, алхимиците били преследвани покрай другото и затова, че търсели легендарния философски камък, който можел да се използва за получаване на еликсир на живота с цел безсмъртие. Такъв алхимик е французинът от ХІV век Никола Фламел, за когото казвали, че е открил философския камък и го е използвал, за да получи еликсира на живота и да постигне безсмъртие.
В една средновековна немска легенда се разказва за млад мъж, който се присъединил към група наемни войници. По време на битка той видял как главатаря на групата загинал. След много години този човек, вече старец, се срещнал с бившия главатар, когото считал за мъртъв. Той изглеждал същият като преди. Старецът попитал бившия си командир дали е безсмъртен. Онзи потвърдил и разказал на своя някогашен войник, че това е съдбата му.
Друг известен безсмъртен е мистериозният граф Сен-Жермен.
Граф Сен Жермен
Той се появява сравнително късно в историята – през ХVІІІ век. Говорел почти всички европейски езици, арабски и староеврейски. Това е една от най-загадъчните фигури в историята на Европа от онази епоха. Липсват сигурни данни за произхода му. Най-разпространеното мнение е, че той е португалски евреин. Занимавал се с пътешествия, алхимия и окултизъм, изпълнявал и дипломатически мисии на крал Людовик ХV. Използвал още имената генерал Салтиков, принц Ракоци, граф Цароги, маркиз де Монферат, граф дьо Беллами, граф дьо Велдон. Официалната година на неговата смърт е 1784 – но има сведения, че са го виждали на масонски събрания и през 1785. Така, че и неговата „смърт“ – независимо с кавички или без, си остава твърде условна и, в най-общ смисъл, непотвърдена.
