background img
май 16, 2018
4522 Views

Племето Авари и връзката йм с българската история

Автор:

Аварите са тясно свързани с българската история. Отначало в VІ-ти век прабългарите са част от техния каганат, а в началото на ІХ-ти век, вероятно през 805 г., кан Крум ги довършва след разгрома, на който ги подлага от запад Карл Велики. Следва прочутият епизод, известен ни още от училище, когато българският кан разпитва аварските първенци защо е загинала държавата им. Именно след тази информация Крум издава прочутите „крумови закони“ – явно българският владетел си прави извода, че без твърда ръка едно общество е обречено на гибел.

Аварите успешно се „интегрират“, както бихме казали днес, в българската държава – и през 811 г. техните конни дружини участват активно в разгрома на византийците при Върбишкия проход, когато загива император Никифор І Геник.

Миграцията на аварите от Северна Азия към днешна Южна Русия ни е известна от византийския историк Теофилакт Симоката. Те владеели земи в днешна Монголия, преди да бъдат победени и изтласкани оттам през 552 г. от тюркски племена.

Обликът им напомнял на византийците за древните хуни, с тази разлика, че за разлика от хуните, аварите сплитали косите си в две дълги плитки, падащи на гърба им.

При Юстиниан Велики аварите, действащи като федерали на Византийската империя, защитавали границите й срещу други варварски племена, най-вече против остатъците от хунския племенен съюз. На запад аварите нахлули в земите на днешна Германия и през 562 г. били разгромени от франкския крал Сигеберт, внук на Хлодвиг. Това ги принудило да се оттеглят чак към Черно море.

През 567 г. един от най-силните аварски владетели – каганът Баян, в съюз с германското племе ломбарди, побеждава друг германски народ – гепидите, и така завладява земите на днешна Унгария. По този начин аварите разширили значително територията си и сега тя се простирала от Волга до Австрия. През 582 г. каган Баян започва война срещу византийците и завладява Сирма (дн. Митровица), крепост на река Сава. В същото време под натиска на аварите част от прабългарите отстъпили към Бесарабия и Влахия.

Източник – proza.ru

На запад Баян успял да разбие франкската армията на стария си враг крал Сигиберт през 570 г., а самия Сигиберт държал в плен, докато получил откуп за него. Сетне отново нападнал Византия, превзел Сингидунум (Белград) и разграбил Мизия и Тракия чак до Анхиало (при дн. Поморие).

Аварите ограбват балканските земи. Източник – Уикипедия

През 592 г. Баян превзема Анхиало. Но в това време византийците начело с талантливия пълководец Приск минават в тила му, форсират Дунава и започват да унищожават аварските селища в самия център на каганата – днешните унгарски земи. Голямото сражение между Баян и империята се състояло при река Тиса. В него загинали четиримата му синове. Самият Баян не понесъл шока от това събитие и починал следващата 602 година.

След това аварите използвали големия конфликт между Византия и Персия. Те се обединили с персите и от 31 юли до 4 август 626 г. предприели мощна обсада на Константинопол. Това била най-сериозната опасност пред западната християнска цивилизация за значителен период от време. Не е известно какво би станало с тази цивилизация, ако аварските орди успеели да превземат столицата на християнството. Но силният византийски флот принудил персите и аварите да се откажат от по-нататъшни военни действия. След като претърпял огромни загуби, аварският каган вдигнал обсадата и се върнал в Унгария.

Този обрат на събитията причинил големи щети на авторитета на аварите. След смъртта на кагана, който позволил такъв ход на събитията, през 630 г. съюзните на аварите българи поискали титлата „каган“ за своя кан Кубрат. Това причинило сблъсък между авари и българи. Аварите били принудени да се приберат в Унгария, където останали до началото на ІХ-ти век. По-нататъшните събития около Черно море довели до създаването на Дунавска България на кан Аспарух и Волжка България на кан Котраг – синове на Кубрат.

През август 791 г. Карл Велики разгромил Аварския каганат. През 795 г. синът му Пипин, с помощта на херцог Ерик Фриолски, нападнал аварската столица Рин и завладял част от съкровищницата на кагана, която представлявала военна плячка, събирана за 200 години нападения срещу с Византия. През 796 г., в резултат на трети поход, Пепин разрушава Рин и завладява останалата част от съкровищницата.

През 803 година част от аварите се признали за васали на Карл Велики. През 805 г. българският кан Крум разгромява онези, които все още не били под властта на франките. Аварският каганат приключил съществуването си. Независимо, че разговорът между него и аварските първенци носи силно метафорично нравоучение, очевидно византийския летописен сборник „Свидас“ сполучливо отразява дълбокото върешно разлагане на аварското общество, което и причинило рухването му:

„Същите българи унищожили аварите. Крум попитал аварските пленници: „От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ?“ И те отговорили: „От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните. После несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите. После от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници. После – от подкупничеството; после – от търговията, защото всички, като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това“.

В своето изкуство аварите оставили един от основните изобразителни мотиви в европейското изкуство на Ранното Средновековие: въоръжен конник. Някои историци дори смятат, че именно аварите са научили западните народи да използват стремената при езда.

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title