През април 1485 г. в Рим, недалеч от Апиевия път, бил открит мавзолей със саркофаг. В него лежало младо момиче, явно от древно семейство на патриции по времето на Римската империя. Тя била досущ като жива – червени устни, нежна кожа, стройна фигура. Когато отворили запечатаната гробница, хората видели светеща лампа, която горяла вече 1500 години.
Днешните историци, които се опитват да обяснят този регистриран в хрониките факт, се опитват да обяснят великолепното състояние на тялото на девойката именно с бактерицидното действие на лампата – тоест, нейните изпарения убивали микробите и така консервирали човешките тъкани. Но, разбира се, големият въпрос тук е малко по-друг: как така една лампа, за която се предполага, че е била напълнена с 200-300 грама масло, ще гори хилядолетие и половина?
Днес вече много автори описват в своите книги най-различни следи от високи постижения на науката и технологиите при отдавна изчезнали цивилизации. И когато, обикновено случайно и фрагментарно, бъдат открити подобни артефакти, тутакси избухват поредните разгорещи дискусии откъде въобще е било възможно да се вземат подобни изделия или начини на обработка.
Естествено, различните изследователи застъпват различни хипотези: Атлантида, още по-древни цивилизации от времето на динозаврите, загадъчни „учители“ от Шамбала и тям подобни региони, дори изпод земята. И, разбира се, вечните извънземни. Всички тези тайнствени древни обитатели били донесли на примитивните племена основните принципи на занаятите и селското стопанство, архитектурата и законодателството, изкуството и технологиите.
Впрочем, за извънземните. Тази убеденост, че те не съществуват, е направо умилителна – започваме да приличаме на туземците, които наричали своето островче „Център на света“; но после настъпила епохата на Великите географски открития, и съответните аборигени били, меко казано, изненадани…
Едни от най-впечатляващите изделия, създадени с древни технологии, са „вечните лампи“. Както е известно, дори някои археологически находки, по-специално такива в Ирак, които могат да се използват като акумулаторни батерии, дават основания да се смята, че древните хора действително са познавали електричеството в някои негови форми.
В произведенията на древните класици има много споменавания за съществуването на такива неугасими лампи. За съжаление, тези описания по правило са твърде кратки и повърхностни, което не ни позволява да установим дали тези лампи са били електрически или са работили с помощта на някаква друга, непозната за нас енергия.
Вторият цар на Рим – Нума Помпилий (715-693 г. пр. Хр.), имал светилник, който постоянно блестял под купола на храма.
Плутарх пише за лампа над входа на храма на Юпитер Амон, чиито жреци го уверили, че тя гори вече няколко века.
Гръцкият писател Лукиан (120-190 г.), който винаги описвал подробно и правдиво своите пътешествия, видял в Хелиополис статуята на богинята Хера, върху челото със скъпоценен камък, който през нощта сияел и осветявал целия храм.
Павзаний (ІІ в.) описва красива златна лампа в храма на Минерва, която горяла непрестанно.
Свети Августин (354-430 г.) ни описва вълшебна лампа, която се съхранявала в Египет, в храма на богинята Изида. Самият Августин лично се убедил, че нито вятър, нито вода могат да я угасят.
Неугасима лампа имало и в Антиохия по време на управлението на Юстиниан Велики (VI век). Надписът до нея свидетелствал, че тя светела вече 500 години.
В Ранното Средновековие в Англия, в древна гробница близо до Бристол, открили лампа, която горяла вече няколко столетия.
Когато през 1401 г. в близост до Рим отворили гроба на Евандър, прославен от Вергилий в „Енеида“, се оказало, че погребалната камера се осветява от фенер, горящ 2 хиляди години.
В своята книга „Едип Египтянинът“ (Рим, 1652 г.) йезуитът Атанасий Кирхер описва неугасими лампи, открити в подземията на древния египетски град Мемфис.
За съжаление, до наши дни не са достигнали такива лампи. Дали вече са угаснали?
