Огледалата, фантомните крайници и човешкия мозък
Експериментите с използването на огледала при пациенти с фантомни крайници позволиха на изследователите да научат много за това как функционира мозъкът. Учените поставят огледалата на масата вертикално и между тях се отразява целият крайник на пациента – да речем ръката. Отразяването на непокътнатата ръка е насложено върху страната на фантомния крайник, така че пациентът изглежда да вижда двете ръце – и съществуващата, и липсващата.
Това звучи страшно, но когато човек види и двете си ръце, той чувства как неговата фантомна ръка даже се движи, макар да я е изгубил преди много време. Когато се докосне цялата му ръка той усеща допир и в липсващата. След няколко повторения на процедурата пациентите усещат, че техният фантомен крайник е изчезнал.
Учените смятат, че ефектът се дължи на пластичността на мозъка – как мозъкът създава нови невронни пътища след загуба на крайник. Също така те вярват, че има много тясна връзка между визията и усещането в мозъка.
Огледалата причиняват халюцинации
Когато погледнете в огледалото може да възникне странна илюзия. Опитайте сами: седнете в тъмна стая пред огледало на около метър от него и гледайте лицето си в продължение на десет минути. Стаята трябва да е възможно най-тъмна, за да можете ясно да видите отражението си. Първо ще забележите, че лицето ви в огледалото е леко изкривено. Постепенно отражението ще се промени по-бързо, ще стане по-скоро като маска – ще имате чувството, че човекът в огледалото не сте вие. Някои хора виждат лицата на непознати, фантастични чудовища или животни с намордници.
Учените вярват, че подобен експеримент може да ни помогне да разберем самите себе си по-добре. Някои психолози вярват, че методът е подходящ за лечение на шизофрения – така пациентите са изправят пред своите други „аз“.
Дали всички се разпознават в огледалото?
Разпознаването на себе си в огледалото е напълно естествено: поне това е, което повечето хора казват, но не всеки може да премине теста за самопознаване в огледалото. Учените поставят върху лицето или тялото знак, който определя дали човекът в огледалото се разпознава – ако е така, най-вероятно ще се опита да изтрие марката. Децата, например, започват да се разпознават в огледалото едва на 24 месеца.
Въпреки това, когато изследователите тестваха деца от държави като Кения или Фиджи, те бяха много изненадани, че шестгодишните не могат да преминат този тест. Но това не е знак, че те нямат способността психологически да се самооразграничат от другите хора. Най-вероятно проблемът е в културните различия: децата са склонни да „замръзват“ преди собственото си отражение в огледалото – това доказва, че те разбират, че виждат себе си, а не някой друг.
Животни, които се разпознават в огледалото
Оказва се, че много хора не минават теста на самопознаването пред огледалото. Същото важи и за повечето животни – но не за всички. Може ли това да означава, че някои животни са в състояние да разпознаят собственото си отражение? Учените вярват, че да.
Например, слоновете, които са пред огледалото, изтриват марката на главата си, но не показват явни признаци на самоувереност – извършват поредица от повтарящи се движения. Може би някои животни просто не се интересуват от наличието на външни белези на тялото си, затова те не реагират на тях.
Тестът за горилите също не минава така, както е при хората. Независимо от това, горилите лесно се смущават: контактът с очите при тях е изключително важен, така че след като са застанали пред огледалото, те се опитват да се уединят, а след това вече да изтрият белезите, които са били забелязани в огледалото. Така че сега се смята, че горилите са в състояние да се идентифицират в отражението.
Огледален тест са в състояние да преминат шимпанзета, орангутани, делфини, косатки.
Огледала на Луната
Разстоянието от нас до Луната е около 384 403 километра и ние го узнахме благодарение на огледалата. Разстоянието от Луната до Земята постоянно се променя поради факта, че Луната се върти около нашата планета в елиптична орбита. Разстоянието от най-близката точка на орбитата на Луната до Земята, известно като перигей, е само 363 104 км, а в най-отдалечения апогей това разстояние е равно на 406 696 км. Астронавтите от програмата „Аполо“ инсталираха ъглов рефлектор на Луната, който беше използван за изчисляване на разстоянието от Земята до Луната. Ъгловите рефлектори са специални огледала, отразяващи лазерния лъч обратно в посоката, откъдето идва. Тези лазерни лъчи се изпращат на Луната с помощта на огромни телескопи и отразената им светлина позволява на учените да изчислят разстоянието до Луната до три сантиметра. Ъгловите рефлектори също увеличиха познанията ни за Луната. Например, те предоставиха информация за лунната орбита и сега знаем, че сателитът се отдалечава от Земята с около 3,8 см всяка година. Тези данни дори се използват за проверка на Теорията на относителността на Айнщайн.
Огледалата могат да отразяват звука
Огледалата, отразяващи звуковите вълни, се наричат акустични. Те са били използвани във Великобритания по време на Втората световна война за откриване на някои звукови вълни, идващи от вражески самолети. Това е ставало преди да се появи радарът. Такива огледала има навсякъде по брега на Великобритания, а най-известните от тях все още стоят в графство Кент. Не можете да се приближите до тях, достъпът е ограничен – огледалата могат да се видят само при специална екскурзия.
Единственото акустично огледало в света извън Великобритания се намира в Мактаб, Малта. Това е едно от най-големите подобни огледала в света – диаметърът му е около 61 метра. На местния диалект огледалото се нарича „Il widna“, което означава „ухо“. Местоположението на „ухото“ не е тайна, но до него няма свободен достъп.
Огледалата отразяват материята
Изненадващо е, но има огледала, които могат да отразяват материята – във физиката те са известни като атомни огледала. Атомното огледало отразява атомите на материята по същия начин, както обикновеното огледало отразява светлината. За да се отразят неутралните атоми се използват електромагнитни полета, въпреки че някои огледала използват обикновена силициева вода
Отразяването от атомното огледало е по същество квантово отражение на вълните на Бройл. То работи, за да отразява неутрални атоми, които се движат бавно: такива атоми са основно отблъснати от повърхността на огледалото. Свойството може да се използва за заснемане на бавни атоми или фокусиране на атомен лъч. По-добре работят оребрените атомни огледала благодарение на по-дългата дължина на вълната на веществото, в сравнение с минутните фотони на светлината.
Правдиви огледала
Фактът, че огледалото показва вашето лице обърнато, е мит: вашето отражение не е обърнато. Това, което виждате, е лявата страна на лицето ви отляво на огледалото и дясната страна вдясно. Ето защо се създава илюзия, че вашето отражение е обърнато.
Въпреки това, има така нареченото нереверсивно или истинско огледало – позволява на човек да се вижда в огледалото точно, както го виждат другите хора. На първо място, такива огледала се използват за слагане на грим.
Истинското огледало е лесно да се създаде у дома: просто поставете две обикновени огледала перпендикулярно едно на друго и погледнете отражението си в обединението: истинското огледало ще ви даде 3D отражение, което се движи точно като вас и не е плоско както при обикновеното огледало.
Огледалата разделят лъчите на светлината
Огледалата могат не само да отразяват светлината, звука и материята – те също могат да разделят лъчите на светлината. Огледалата се използват в много разделители на лъча и повечето научни устройства, включително телескопи. Стандартният светоотделител е куб, изработен от две стъклени призми на една и съща основа. Когато светлинните лъчи ударят светоотделителя, половината от тях продължават да се движат по предходната траектория, а другата половина се отразява под ъгъл от 90 °.
