През Средновековието се появили легендите за „черните книги“. В Западна Европа ги наричали „гримоари“. Те представлявали наръчници за „черна магия“ и окултни знания. Смятало се, че ако неподготвен човек случайно отвори такава книга, може да полудее или направо да умре. Но онзи, който успявал да я прочете и разбере, ставал велик магьосник и подчинявал природните сили.
„Некрономикон“
Много често в различни източници се споменава „Некрономикон“-ът, който уж бил древен арабски ръкопис (другото му заглавие е „Ал-Азиф“ – „Книга на мъртвите“), написана от някой си Абдул ал-Хазред от Дамаск около 720 г. Названието „Некрономикон“ (буквално: „Въплъщение на закона на мъртвите“) било дадено от православния учен Теодор Филет от Константинопол, който превел книгата на гръцки през 950 г.
През XIII-ти век датският филолог Оле Уорм превел ръкописа на латински. По това време арабският оригинал вече бил изгубен. През 1232 г. папа Григорий IX забранява разпространението на латинския превод, но той бил публикуван още два пъти: през ХV-ти век в Германия и 2 века по-късно в Испания.
Днес подозират, че копия на „Некрономикон“ се пазят тайно в Британския музей, Националната библиотека на Франция, библиотеката на Харвардския университет, университета в Буенос Айрес и другаде.
Според една версия, историята за този ръкопис е просто измислица на съвременни писатели. Но мнозина вярват, че книгата наистина съществува, макар и под други имена.
„Тайните на червея“
Един от кандидатите за „Некрономикон“ под друго заглавие е ръкописът De Vermis mysteriis или „Тайните на червея“, за който се твърди, че е записан през ІV в. от римския легионер Терций Сибелиус по разказа на чернокож маг-етиопец на име Талим. Сочи се дори точната година на написване – 331 г. сл. Хр. Около 1680 г. монах открил този ръкопис в библиотеката на някакъв английски замък и го отнесъл в Рим.
Докато Римската империя се управлявала от християнски императори, „Тайните на червея“ била забранена, тъй като станала много популярна сред адептите на „черната магия“. По времето на Теодосий I Велики почти всички копия на ръкописа били унищожени. Но отделни екземпляри попаднали в ръцете на тъмни секти. Една от тях, може би благодарение на властта, предоставена й от книгата, оцеляла не само през Средновековието, но и в британската буржоазна революция. Тя изповядвала култа към „Алияк Безмерни“, „Безформения хаос» и „Крайното безумии». Това тайно окултно общество действало в пълна изолация от външния свят.
През 1680 г. папа Инокентий XI възложил на абат Бартоломю да отиде в имението на граф Кевин Мърчент, който тогава ръководел сектата, и да разследва неговата дейност. Но вместо това, Мърчент обърнал абата в своята вяра и го убедил да участва в окултни експерименти.
През 1932 г. „Тайните на червея“ се появила в книжарниците. Но никой не може да гарантира съответствието й с оригинала.
„Дяволският кодекс“
Дяволският кодекс. Снимка – Уикипедия
Към „черните книги“ книги, с известни резерви, може да се отнесе „Codex Gigas“ („Гигантски кодекс“) – ръкописен фолиант от началото на XIII-ти век, който се съхранява в Шведската кралска библиотека в Стокхолм. Той е по-известен като „Дяволската библия“, защото, според легендата, неговият автор е бенедиктински монах-преписвач, а книгата била създадена от него само за една нощ с помощта на сатаната. Страниците на ръкописа са написани на латински, като има фрагменти на иврит, гръцки и църковно-славянски. Те гъмжат от изображения на дяволи и други представители на нечистата сила.
Независимо от това, това по никакъв начин не е „сатанинска Библия“, тъй като била напръскана със светена вода. В нея се съдържа пълния текст на Стария и Новия завет в старата латинска версия, датираща от ІV-ти век, всичките 20 книги на „Етимологии“ от Изидор Севилски, „Юдейски древности“ и „Юдейската война“ на Йосиф Флавий, „Чешка хроника“ на Козма Пражки, сборникът с дидактични разкази „Огледало на грешника“, списък на обитателите на манастир, серия от магически формули, календар с некролози и още редица трактати и записки.
„Библията на дявола“
Също и в Русия има „черна книга“, наричана още „Библията на дявола“. Легендите твърдят, че ръкописът произлиза от Византия и съдържа информация, получена от римски и египетски магьосници-сатанисти.
Единственото издание на „Дяволската библия“ било отпечатано в Киев през ХVІ-ти век. Научавайки това, цар Иван Грозни наредил да бъдат унищожени всички екземпляри, а хората, свързани с изданието – екзекутирани или изпратени в манастири, за да се покайват там до края на живота си. Въпреки това, според слуховете, няколко копия от зловещата книга се разпространили и оцелели до ден-днешен. Твърди се, че се пазели в секретен архив на КГБ (дн. ФСБ), а когато се вадят, това става само в присъствието на православен свещеник.
интересни книжлета