През Средновековието се появили легендите за „черните книги”. В Западна Европа ги наричали „гримоари“. Те представлявали наръчници за „черна магия“ и окултни знания. Смятало се, че ако неподготвен човек случайно отвори такава книга, може да полудее или направо да умре. Но онзи, който успявал да я прочете и разбере, ставал велик магьосник и подчинявал природните сили.
„Некрономикон“
Много често в различни източници се споменава „Некрономикон“-ът, който уж бил древен арабски ръкопис (другото му заглавие е „Ал-Азиф“ – „Книга на мъртвите“), написана от някой си Абдул ал-Хазред от Дамаск около 720 г. Названието „Некрономикон” (буквално: „Въплъщение на закона на мъртвите“) било дадено от православния учен Теодор Филет от Константинопол, който превел книгата на гръцки през 950 г.
През XIII-ти век датският филолог Оле Уорм превел ръкописа на латински. По това време арабският оригинал вече бил изгубен. През 1232 г. папа Григорий IX забранява разпространението на латинския превод, но той бил публикуван още два пъти: през ХV-ти век в Германия и 2 века по-късно в Испания.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
интересни книжлета