Още от дълбока древност, особено жените, са били подозирани в способността да правят магии. Вещиците били обвинени за всички катаклизми и лични нещастия. Смъртното наказание за тях съществувало още във Вавилон през 2000 г. пр. Хр. Подозрително се отнасяли към тях и в античните времена. Но никога борбата с вещиците не е била толкова масова и жестока по своя характер, колкото в Средновековна Европа. Почти в цяла Западна Европа през XV-XVII век огньовете на Инквизицията пламтяли под телата на жени, мъже и деца, обвинени в магьосничество. Какво е причинило тази масова истерия?
Историците отдават това на факта, че в този исторически период икономическият модел в повечето страни от Западна Европа е престанал да бъде ефективен. Населението бързо обеднявало, нараствало социалното напрежение. Вълната от епидемии и неуспехи на реколтата влошавали ситуацията. Хората често били склонни да обясняват своята бедствена ситуация с вмешателството на външни сили, зли очи и корупция. Това се случило в тези трудни времена. Свещениците обявявали вещиците за съучастници на дявола и магьосничеството било приравнено на смъртен грях. Започнало да се смята, че колкото повече от тях бъдат унищожени, толкова по-щастливо ще започне да живее човечеството.
И ако през XII-XIII век екзекуцията на вещици е все още рядко събитие, то масовите убийства от XIV век станали често явление. Имало случаи, когато повече от 400 вещици са били изгорени едновременно на кладите. Ситуацията се влошила след публикуването през 1484г. на була за вещиците на папа Инокентий VIII. Вещици горели навсякъде – във Франция, Белгия, Италия, но особено се отличавала Германия.
Някои съдии дори се състезавали за броя на жертвите. Да го изгорят бил заплашван всеки, който се различавал от останалите жители. Горели най-красивите, най-дебелите, слепите и сакати по рождение. Всички разлики се считали за доказателство за тайно споразумение с дявола. Да се попадне в ръцете на Инквизицията можело след донос на съсед, който смятал, че свинята му е умряла от злия поглед на някоя жена.
Но разгневена била не само Инквизицията. Обикновените хора също отправяли вещиците на кладата. Така, в херцогството на Хесе, един от трибуналите бил воден от войник. И заедно със съдебните заседатели (обикновени селяни) той съдил хората да бъдат изгорени без съществена причина.
Често с помощта на обвинение в магьосничество хората намерили начин да се отърват от своите конкуренти: лекарите елиминирали с донос по-успешните от тях лечители, девойки изобличавали по-красивите си връстнички и т.н. Участието в лов на вещици било прието, както от католиците, така и от протестантите. Идеологическите лидери от миналото – Калвин и Мартин Лутер – лично участвали в екзекуциите, а дори и предлагали начини да се удължи агонията при изгарянето на вещиците. Например, Калвин предложил да се правят огньове от сурови дърва за огрев, което водело до по-продължително мъчение и смърт.
Още по-ужасни били инструментите за изтезания, които инквизиторите създали, за да накарат вещиците да признаят злонамерените си действия. „Стол на вещицата“ с остри шипове, вряща вода в ботуши – всичко действало, за да се получи самопризнание. Друго най-очевидно доказателство за вина е намирането по тялото на вещицата на „белезите на дявола“. Това дало повод днес да се смята, че под претекст за лов на вещици, Инквизицията се е борила с проказата.
Въпреки това, част от медиевистите са склонни да вярват, че Инквизицията по този начин се опитвала да унищожи възникващия феминизъм. И как да не си спомним най-известната екзекуция, състояла се на 30 май 1431 г. в Руан, когато Жана д’Арк, обвинена в магьосничество, била изгорена.
Едва в средата на XVIII век съдебните процеси по отношение на вещиците били прекратени. Защо се случило това? Постепенно нивото на образование нарастнало, условията на живот се подобрили. В някои социални среди вярата в магьосничеството започнала да се смята за лоша проява. Знанията в областта на медицината се увеличили, което означава, че сега много странности на човешкото тяло са обяснени научно и никой заради тях няма да бъде хвърлен в огъня. Постепенно горенето на вещици било забранено със закон. Но индивидуалните линчувания продължили повече от сто години. Последната известна вещица е била изгорена в Мексико през 1860 г. Историците са изчислили, че за магьосничество са били екзекутирани около 80 000 души.
