Занзибар е малка държава на източното крайбрежие на Африка, която съществува от 19-ти век до 1964 г. Повечето африкански държави от онези времена били зависими или били колонии на мощни европейски държави. Занзибар не била изключение и се намирала в сферата на влияние на Британската империя. Занзибар осигурявала за нейния пазар ценни ресурси и отдавала под аренда част от брега и територията си за използване от английските военни.
Сътрудничеството на Занзибар с Великобритания продължило до 25 август 1896 г., когато умрял султан Хамад ибн Тувайни, лоялен на английска корона. Неговият братовчед Халид ибн Баргаш, подкрепян от Германия, която се опитвала да увеличи влиянието си по света, решил да се възползва от ситуацията и да организира преврат, като завземе властта в страната. Пренебрегвайки предупрежденията на Великобритания, той събрал армия от 2800 души в двореца на султана и започнал да се подготвя за отбрана.
На 26 август британският командващ поставил на султана ултиматум, изискващ да остави оръжието си преди 9:00 часа на 27 август. Халид ибн Баргаш, убеден, че британците няма да открият огън, отхвърлил предложението и продължил да укрепва защитата. Точно в 9:00 часа на 27 август британците започнали да обстрелват крепостта, като по този начин обявили война на Занзибар. Занзибарската армия, състояща се от нетренирани и лошо въоръжени войници, не оказала никаква съпротива на врага и просто се криела в отбранителните съоръжения. Единственият кораб на Занзибар “Глазго”, който се осмелил да открие огън в 9:05 часа по Кралския флот, бил потопен от ответния огън за няколко минути, след което британските моряци спасили всички хора на борда.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
