Първата стъпка към възникването на държавата били общностите. В малките групи, където хората били около 150 души, отношенията им се развивали от само себе си. Но веднага след като броят на членовете на общността нарастнал, възникнала необходимостта от дисциплинарни органи, които да обърнат внимание на възникващите конфликти и противоречия. Постепенно се появила държавата.
Историкът Ювал Ной Haрари обяснява, че древните племена и държавите възникват благодарение на историите, които хората споделят един с друг. Примитивните племена редовно организирали ритуални срещи край огньовете, по време на които шаманите разказвали легенди. Чрез тях се установявали общите правила за поведение на общността.
Защо хората започнали да се обединяват в общности, а след това и в държави? Това станало, защото било по-лесно в съюз с други племена да се защитават срещу външни врагове. На второ място, по-лесно е да се намери храна и тя да се обработва, за да се осигури препитанието. Така в примитивните селища се появило разделение на труда. Мъжете осигурявали храна, а жените почиствали пещерите и гледали децата. Започнала, образно казано, тясна специализация. Способните да се занимават със земеделие работели земята. Мъжете, които се справяли по-добре с лова, се заемали с него. С течение на времето били създадени семейни предприятия и работилници. По-малко успешните хора работели за съседите си. Общността заменяла болница, училище, полиция, строителство, застрахователни компании и дори радио с телевизия.
Структурата на съвременното общество донякъде напомня тази на примитивните племена. Шаманите били лидерите и членовете на Парламента. Вярно е, че легендите вече са различни – за законите, културните норми, стратегиите за развитие, икономиката, които определят нашия живот и спомагат за изграждането на връзки с други жители на страната. Ако човек се разболее, членовете на семейството му се грижат за него. По-възрастните хора отглеждат децата и внуците си. Когато родителите умрат в едно семейство, други поемат възпитанието на децата. Когато младите хора трябва да научат дадено умение, родителите помагат за обучението им. Ако семейството не можело да се справи с някакъв проблем, то се обръщало към съседите за помощ. Отношенията между хората били изградени на принципа на взаимна подкрепа.
Общностите се превръщат в държави
Не гледайте романтично на битието в общините. Животът бил усложнен от големи ограничения. Членът на общността не взимал самостоятелни решения – по принуда встъпвал в брак, избирали му професия и начин на живот. Често това било причина за големи семейни разногласия. Трудно е да се установи кога и как примитивните общности са се превърнали в държави. Но учените са посочили няколко варианта на този преход.
Първият е обединението около военния водач. Такива лидери на общността често си поставяли за цел разширяване на границите на владенията. Те настройвали събратята си в племето, за да завладеят други територии, да съсредоточат ресурси в земите си, да подчинят заловените хора и да разширят границите на притежанията. По същия начин през XIII век била създадена Монголската империя, която просъществувала до 1368 година. В резултат, завладяната от Чингиз хан и неговите наследници територия от 38 милиона квадратни километра била най-голямата в световната история.
Втората версия за прехода се свързва с нарастващото влияние на свещениците и други духовни служители. Статутът им дал политическа власт. Хората очаквали от тях правила на поведение, за да избегнат гнева на боговете. Пример за такава империя е Западната Чалукя, която съществувала от 973 до 1189 година. Религията станала причина за строго разделение на нейните жители на касти, а също и причината за началото на съдбоносни за нейното съществуване войни.
Държавите стават империи
Третият стадий е свързан с икономическия растеж. Развитието на технологиите и увеличаването на броя на населението довели до необходимостта от разделяне на отговорностите за производството на храни и битови стоки. Пример за това е Белгийската империя. В края на XIX век тя се превърнала в колониална сила, използвайки други територии за натрупването на капитал и развитието на индустрията. Според френския антрополог Пиер Кластра обаче, тези явления са вторични причини за превръщането на общността в държава. Поради разделението на труда се появили занаятчии, например земеделци и ковачи. За да се разрешат евентуални конфликти между тях била необходима независима страна – държавният апарат. Някои държави активно разширили своите територии, завладявайки слабите си съседи.
Така се появяват първите империи с централизирана администрация – държави, които обединяват насилствено заграбените територии и народи. За обслужването на империята (водене на завоевателни войни, поддържане на реда на огромна територия, обогатяване на владетелите) се изисквали много големи средства, което означавало добра работа на системата за събиране на данъци. Въпреки това, при намесата в делата на отдалечените общности, императорите били възпрепятствани от слабо развитата транспортна система. Така че, грижите за събирането на данъци и наказанията на поданиците често се предавали на управителите.
Първата достоверно известна империя е Акадското царство на Саргон Велики, която започва да съществува около 2250 г. преди новата ера. Отначало той притежавал само града-държава Киш в Месопотамия. Но с течение на времето територията на царството се разпростряла до съвременната Сирия и Ирак, като обхващала дори малки части от Турция и Иран.
В китайската империя Мин (1368-1644 г.) местните общности се ползвали с данъчна независимост. В някои села данъците били напълно изплатени от благородниците, в други плащали бедните, а в трети – данъците били разпределени поравно между всички жители. Старейшините знаели приблизителното богатството на всяко семейство и затова можели да събират налозите, без да използват сила.
Преди два века започнала индустриалната революция, която отварила нови възможности за държавите. От 1870 година икономиката на 16 развити страни, сред които САЩ и Япония, започнала стабилно да се развива. И този прогрес продължил дълго време – през XIX-XX век. Така, че за периода 1947-1975 година доходите на американските жители се удвоили, а в Япония – нараснали седем пъти.
Благодарение на инвестициите в науката и технологиите, в света се появявили нови средства за комуникация и различни видове транспорт. А увеличаването на събираемостта на данъци от богатото население позволило на държавите да създадат огромен екип от служители, полицаи, социални работници и учители. Така гражданите вече имали достъп до качествени услуги в училищата, болниците, полицията и съдебната власт, а държавата – работната сила. Това предизвикало процес на урбанизация: в целия свят селското население се е настанило в големите градове в търсене на работа и по-добър живот. Този процес обаче невинаги вървял гладко. За много жители на селските райони не било лесно да променят начина си на живот и да приемат либералните ценности на гражданите – независимост и отговорност за собствения си живот. Началото на индустриалната революция предоставило на страните неизвестни преди това възможности. Бързото развитие на някои държави, главно европейски, довело до възникването на концепцията за „национална държава“. Най-важното задължение било защита правата и интересите на техните граждани. В световната политика се затвърдила идеята, че трябва да има толкова независими държави, колкото са народите в света. През 1910 г. в света имало само 15 държави. Но следващите две световни войни променят политическата карта на планетата. Много народи получават правото на самоопределение. Днес ООН официално признава 193 държави.
