Четенето ни транспортира в свят, който никога не бихме видели, представя ни хора, които никога не бихме срещнали и ни дарява емоции, които иначе не бихме почувствали. Освен това е изключително полезно за здравето ни. Науката ни дава още 6 причини, поради които да четем повече.
Четенето намалява стреса
През 2009 година учени от University of Sussex във Великобритания сравняват по какъв начин различни дейности намаляват стреса чрез измерване на пулса и мускулното напрежение. Четенето на книга или вестникарска статия в продължение само на 6 минути намалява нивата на стрес с цели 68% – дори по-силен ефект от разходката, която намалява стреса с 42%, пиенето на чай, което намалява стреса с 54% и дори слушането на музика (61%). Според водещите проучването именно това, че четенето ни въвлича в своя собствен свят и ни позволява напълно да се разсеем, го прави перфектния начин за релаксация.
Четенето, особено на книги, може да удължи живота ни
Възможно е редовното четене да удължи живота ни. Екип учени от Йейл изследва повече от 3600 души на възраст между 50 и 12 години. Те откриват, че хората, които четат по около 30 минути дневно живеят около 2 години по-дълго от хората, предпочитащи да четат единствено списания и вестници. „Предимството на четенето на книги е, че ще разполагаме с по-дълъг живот, през който да ги четем“ – пишат авторите на проучването.
Четенето подобрява езика ни и познанията ни за света
Още през 90-те години Кийт Становик и колегите му инициират серия проучвания, за да сравнят връзката между когнитивните умения, речника, фактическите знания и изложението на определени автори. Те използват така наречения Author Recognition Test (ART). Според теста хората, които четат редовно имат с около 50% по-богат речник и имат с 50% по-високи знания от хората, които не четат книги редовно. „Това е ефектът на снежната топка. Колкото повече четем, толкова повече думи научаваме. Колкото повече думи знаем, толкова по-добри сме в четенето и разбирането – особено неща, които са далечни от нашата същност“ – казва Становик.
Четенето пробужда емпатия
Участниците в проучването на Харвард от 2013 година били разделени на няколко групи – първата трябвало да чете книги като „Corrie” на Алис Мънро, другата група – книги като „Space Jockey” на Робърт Хайнлайн, третата – книги като “How the Potato Changed the World”, а четвъртата група не трябвало да чете нищо. След проведени 5 експеримента се доказало, че хората, четящи литературна фантастика се справяли много по-добре в задачи като предричане на действията на героите и идентифициране на емоциите им, което поражда чувство за емпатия у тях. „Ако се ангажираме с герои, които са многопластови, непредсказуеми и по-трудни за разбиране, тогава има по-голяма вероятност да се сближим с подобни хора в живота“.
Четенето спомага на креативността и приспособимостта ни
„В живота непрекъснато имаме усещането, че трябва да вземаме решения, но твърде често затваряме умовете си за нова информация, която в крайна сметка би ни помогнала“ – казва Мая Джикич – психолог от University of Toronto. “Когато четем художествена литература тя държи умовете ни отворени, защото тогава можем да си позволим несигурност“ – допълва тя.
Четенето ни трансформира в по-добри личности
Екип учени от Торонто иска от 166 души да попълнят въпросници относно техните емоции и личностни характеристики, базиран на Big Five Inventory, който измерва екстравертността, съвестността, емоционалната стабилност, откритостта и други. Половината от хората трябвало да прочетат „Дамата с кученцето“ на Антон Чехов, в която един човек пътува до курорт, където има връзка с омъжена жена. Другата половина от групата четат подобна версия на историята, но е представена като доклад от бракоразводно дело. След това всички отговарят на същите въпроси, на които са отговаряли във въпросника. Повечето от отговорите на онези от хората, които са прочели художествената версия на историята, променят отговорите си значително. Те започват да гледат на себе си различно, след като са прочели за преживяването на други хора (макар и несъществуващи).
„Когато се отъждествим с друг човек, героят от историята, ние „навлизаме“ в част от живота, която в противен случай не бихме познали. Изпитваме емоции и ставаме свидетели на обстоятелства, които не бихме разбрали по друг начин“ – казва Кейт Оутли от University of Toronto.
