Суровите земи на Алтайския край се срещат рядко на страниците на световната история. Но това не означава, че те винаги са оставали непопулярни. От древни времена тук живеят различни номадски народи, които съществуват в една безкрайна борба помежду си и с климата.
Един такъв народ са племената на т. нар. Пазирска култура, обитаващи територията на съвременна Русия, Казахстан и Монголия от VI до III век до новата ера. Смята се, че представителите на тази култура са имали близки корени с иранските племена – от време на време някои от тях са се отделили и гонени от глад или война са се заселили в тези относително спокойни райони. През дългите години те са развивали и разпространявали своите обичаи сред съседите. Един такъв обичай е тъкането на килими.
Традицията да се правят килими съществува от древни времена: килими с изображения са намерени в гробниците на египетските фараони, които са управлявали в продължение на много векове преди нашата ера. В онези дни килимите служели като индикатор за обществения статус и богатство на човека, който ги притежавал. Използвали са ги и като елемент на украса в дома, както и да го топлят в мразовитите дни. Особено силно тъкането на килими се развива на територията на Близкия Изток. Но въпреки това, най-старият килим в света е установено, че не е направен там, а на територията на Алтайския край в една от могилите на местните племена. Известен е по целия свят като Пазирския килим. Археолозите са го открили през 1949 г. заедно с други ценни вещи, които принадлежали на знатен човек. Древната могила пропускала вода, която се превръщала в лед, което позволило да се запази килима въпреки възрастта му. Специалистите са склонни да вярват, че Пазирският килим е направен през VI-ти век преди новата ера, но от кого точно е големият въпрос.
Пазирският килим