Днес е почти общоприето, че древните лечители притежавали умения и знания, някои от които надминавали дори днешната медицина – най-вече чрез своята природосъобразност. Акупунктурата и билколечението са примери за това.
Но не така стои въпросът с хирургията. Все още малцина вярват, че е възможно в древни, а дори в праисторически, времена хората да са притежавали кой знае какви хирургически умения.
Но ето, че в индийски сборник с медицинска информация, написан през I-ви век от дворцовият лекар Чарака, се среща споменаване на растението змийска рауволфия (Rauwolfia serpentina) – което действа успокояващо, анестезиращо и се използвало като упойка при хирургически интервенции. То съдържа резерпин – транквилизатор, който в Европа започва да се употребява едва през 1950-те години.
Древните индуси практикували също пластична хирургия и правели шевове за затягане на ръбовете на раната след операцията. В индийската медицинска книга „Сушрута Самхита“ от V-ти век се описва как да се използва кожа от бузата или челото, за да се възстанови нос, загубен при злополука или поради заболяване. Там са описани още над 300 операции, повече от 120 хирургически инструмента и около 650 лекарствени средства. В същия сборник се разказва как да се зашиват хирургически разрези с извити игли, изработени от бронз или кост. Такива игли започнали да се използват в западната медицина чак през XIX-ти век.
Индусите използвали абсолютно уникален начин за зашиване на рани, включително по червата. Големи черни бенгалски мравки се поставяли отстрани на раната и те захапвали краищата й с челюсти; след това обезглавявали мравката, махали тялото й, а главата оставяли. След известно време главите на мравките се разтваряли, а раната заздравявал. Тогава червата били прибирани на мястото и зашивали корема.
Още през VI-ти в. пр. Хр. индийският лекар Сушрута премахвал катаракта. В медицинския сборник „Биша Батика“ Сушрута, когото летописците наричали „индийския Хипократ“, описва с точни подробности операцията за отстраняване на катаракта. При това разказът му е такъв, сякаш става за нещо съвсем рутинно и нормално (на Запад потрябвали още 2000 години само, за да се опитат да извършат подобна процедура).
Пациентът – нахранен, измит и завързан, бил поставян на земята. Лекарят трябва първо да затопли окото на пациента с дъха си. След това, като внимателно глади окото с палец, да определи мястото на замърсяването в окото. Лекарят нарежда на пациента да гледа надолу към носа си. След това здраво фиксира главата на пациента, хваща игла с показалеца, средния пръст и палеца си. Внимателно я вкарва в болното око – отстрани по посока на зеницата. След това леко движи иглата напред, назад и нагоре, внимателно натискайки окото на пациента. Ако сондирането е протекло правилно, се чува звук и от окото безболезнено изтича капка течност. Лекарят овлажнява окото с мляко от жена, която наскоро е родила. Като драска зеницата с върха на иглата, той трябва постепенно да изтласка замърсяването по посока на носа…
През ІІІ-ти век двама арабски хирурзи извършили трансплантация на крак. Съдейки по официалните документи на католическата църква, Козма и Дамян, новопокръстени християни и отлични лекари, последователно отрязали крака на римски аристократ и на негово място поставили здрав крак, взет от току-що починал роб-негър. Това е фантастично постижение, като се има предвид, че съвременната медицина едва днес успява, и то само донякъде, да се справи с проблема за отхвърляне на чуждо тяло от човешкия организъм. Двамата хирурзи станали християнски мъченици, когато император Диоклециан заповядал да ги обезглавят през 303 г.
Древните хора не забравяли и зъбите си. През 1938 г. в САЩ, Сейнт Луис, щата Мисури, бил открит череп на възраст 1000 години с „два красиво пломбирани зъба“. За пломбите се използвал материал, подобен на цимент.
Оказва се, че съвременната медицина току-що е научила отново това, което древните хора са знаели от дълго време – а съвременният свят обявява тези стари знания за „напредничаво мислене и най-нови постижения в медицината“. Може би предаването на човешките познания в различни цивилизации просто има цикличен характер.
