Думата „маг“, както и нейните синоними – „магьосник“, „вълшебник“, „чародей“ придобила съвременния си смисъл (човек, притежаващ магически способности) около средата на ХVІ-ти век. Преди това линията между магия, алхимия и философия била доста размита и замъглена: неслучайно един от най-прочутите алхимически артефакти (макар и никога ненамерен) бил „философският камък“.
Магове са описани в легендите на различни народи. Въпреки, че всички те са снабдени със свръхестествени способности, характерите им са различни. В някои митове вълшебниците са положителни герои, а в други – злодеи.
Древноегипетските магове са описани в папирус от епохата на Средното царство (2040-1783 г. пр. Хр.). Тези легенди са разказани в двора на фараона Хуфу (Хеопс). В една от историите магьосник създал крокодил от восък, за да хване любовника на съпругата си. В друг разказ главният писар на фараона Снофру с помощта на заклинание накарал водите на езеро да се разделят, за да може една девойка да намери зеления скъпоценен камък, който била изпуснала. В трета легенда се разказва за вълшебника Деди, който живял в епохата на Хеопс. Той умеел да присажда обратно отрязаните глави на животни.
Едни от най-известните средновековни магьосници несъмнено са Мерлин и Фея Моргана. Те са смъртни врагове, като залогът на борбата между тях е съдбата на Логрия – държавата на крал Артур, и най-вече замъкът Камелот. Това е и една от легендите, които не завършват с холивудски хепи-енд – накрая Мордред, роден от кръвосмешението между Артур и сестра му Фея Моргана, ранява смъртоносно краля в битката на Камланските хълмове. Така се слага край на кралството на хармонията, светлината и доброто, и настъпва епохата на варварството. Артур е откаран на остров Авалон, където спи вечен сън, а самия Мерлин с измама е отведен под гигантски скали от помощницата на Моргана – лейди Вивиан, която ги стоварва върху него.
Друг магьосник, служил в дворец, е японецът Абе-но Сеймей. Често го наричат „японският Мерлин“. Семей живял през X-XI в. и практикувал „омьодо“ – смес между древна японска наука и окултизъм. Занимавал се екзорсизъм – прогонване на нечисти духове, правел предсказания. След неговата смърт се появили много легенди, които му приписвали свръхестествени качества. Например, говорело се, че бил само наполовина човек, защото майка му била „кицуне“ – дух на лисица. В китайския и японския фолклор различни духове често се появяват във форма на лисици. Според други легенди, Семей още като дете имал власт над демони.
Не всички вълшебници имали положителна репутация като Мерлин или Семей. Подобно на Фея Моргана, мнозина били преминали на „тъмната страна на Силата“ и се занимавали със зли дела. Един от тях бил Киприян.
Киприян бил езически магьосник. Легендата разказва, че, за да спечели любовта на непорочната християнска девойка Юстина, той сключил сделка с дяволите, като се надявал да я очарова. Но демоните не успели да сторят нищо. Щом осъзнал, че християнският Бог е по-силен от тях, Киприян приел християнството.
Магьосници често се споменават в сборника приказки „Хиляда и една нощ“. Също както Киприян преди да приеме християнството, много от тях били зли и порочни.
Един от най-известните африкански магьосници подмамил Аладин да намери за него вълшебната лампа. Аладин го убил, а братът на магьосника узнал за смъртта му, като използвал уменията си по некромантия.
Въобще, когато се говори за магове, вълшебници, окултисти и мистици, рано или късно неизбежно навлизаме в областта на приказките.
