Любителите на зловещи истории винаги са били привличани от старинни замъци, особено ако за тях има легенди, че вътре живеят призраци. Страшните разкази, обвити в легенди и мистицизъм, винаги имат своите почитатели. По света се срещат доста такива места.
Сказанията за красиви принцеси, заключени в кули, и за героични рицарски турнири стават още по-интересни и колоритни, ако всички тези истории са свързани със замъци. На човек му се иска да се разходи по тесните коридори, да слезе в подземията и да се изкачи до самия връх на каменните кули. А когато историята е свързана с врагове, зли духове или обезглавени затворници – това впечатлява още повече.
Средновековните замъци винаги са популярни туристически дестинации. Някои от тях служат като музеи за оръжия и брони, други са известни с ръчно изработени старинни мебели, трети с паркове и градини. Всеки има своя собствена индивидуална история, понякога доста страховита. За някои замъци се говори, че в тях живеят духове или се намират „портали към ада“. За други се разказва, че там са провеждани нечовешки експерименти и са създавани ужасни чудовища.
Замъкът на Франкенщайн.
За този замък, разположен близо до немският град Дармщат, и до днес се разправят мрачни легенди. Относно неговия собственик, учения Джоузеф Конрад Дипел фон Франкенщайн, сред местното население се носела лоша мълва. Жителите уверявали, че алхимикът бил свързан с дявола и дори му е продал душата си. Други разказвали, че изравял телата на наскоро починали хора и правел експерименти с тях. След мощна експлозия, която разрушила една от кулите на замъка, доктор Франкенщайн окончателно бил сметнат за зловещ магьосник. Оттогава местните хора старателно заобиколяли това място.
Скоро обаче алхимикът изчезнал от замъка. Представители на властите го търсили из цялата сграда и дълго не успели да го открият. Но един любопитен следовател открил тайна врата, водеща към лабораторията на алхимика. Когато влезли там, всички изпаднали в шок.
Лицето на доктор Франкенщайн било изкривено от ужасна гримаса, бяла пяна застинала около устата, а до трупа му се търкаляли откъснати от него парчета гниеща плът. Така и не разбрали кой го е убил. Местните хора обаче вярвали, че за него бил дошъл дяволът, комуто той продал душата си.
Оттогава призракът на алхимика често се „появява“ в замъка. Понякога дори твърдят, че го виждат на покрива, друг път – в гробището. Хората дори твърдят, че чуват как Франкенщайн трака с кости и настоява да го заведат в лабораторията. И въпреки, че замъкът днес вече е само развалини, туристите не спират да посещават това място, а местната младеж празнува тук празника на чудовищата – Хелоуин.
Чешкият замък Хуска
Построен от крал Пшемисъл Отакар през ХІІІ-ти век, също има собствена легенда. Той се намира на скала, в която някога имало тайнствена цепнатина. Очевидци разказват как от разлома излизали страшни неизвестни същества. Те скитали около замъка и нападали хора, които случайно срещали. Местните обитатели започнали да наричат това място „път към ада“. Жителите на близкото селище се опитвали по всякакъв начин да затворят дупката на чудовищата: хвърляли камъни и дървета в пукнатината, четяли молитви. Въпреки това, злите същества винаги се появявали отново.
Хората се уговорили с един осъден на смърт престъпник да слезе долу и после да разкаже какво е видял. Спуснали човека в цепнатината, но когато го издърпали, той бил мъртъв. Лицето му било разкривено от ужасна гримаса, а косата му – напълно побеляла. Въжето, към което бил привързан, миришело на сяра. Хората се уплашили много, събрали камъни и дънери от цялата околност и запълнили пукнатината. Сетне построили параклис на това място. По-късно този параклис се разраснал до замъка Хуска.
Историците все още не могат да разберат защо този замък е построен така, че стените му защитават от вътрешна заплаха, вместо срещу външен враг? Защо терасите по стените са обърнати така, че стрелците да могат да улучват само цели във вътрешния двор?
Замъкът е напълно безсмислен и от стратегическа гледна точка: намира се в пустинна местност, където няма важни пътища. В района липсва водоизточник. Укреплението никога не е било кралска резиденция и дори не е служило като граничен пост.
Учените отбелязали наличието на странни стенописи в сградата. Те изобразяват архангелите Михаил и Гавраил, както и свети Христофор, изписан с глава на куче – днес този начин на рисуване на светеца е отхвърлен от Църквата, но някога бил доста разпространен.
Друго странно явление в района на замъка е, че тук никога няма да чуете да пеят птици. Просто е невъзможно да се обясни загадъчната им смърт около замъка или странното поведение на кучетата, които случайно навлизат в тази територия.
Много често посетителите се оплакват от лошо здравословно състояние, когато посещават замъка. Съвременните учени свързват тези явления с голямото количество радон, намиращ се под земната повърхност в тази област.
Британски изследователи на паранормални явления, оборудвани с най-съвременни технически средства, се опитват да изучават определени зони в замъка. Може би те ще намерят научно обяснение за неговите тайни.
