Този символ е познат на хората от древни времена. Знаци, напомнящи за съвременното обозначаване на сърце или на любов, се откриват върху парчета от керамика, датиращи от 3-то хилядолетие пр. Хр. Фрагменти със сходни символи често се срещат на места, където живеят народите на гръцко-римската цивилизация: в Мала Азия, на остров Крит, на Апенинския полуостров, в Гърция … Всичко това говори за близките културни връзки на тези народи. Ако си припомните древногръцката митология, ще откриете, че един от символите на Бога на виното Дионисий бил бръшлянът – вечнозелено растение с продължителен жизнен цикъл. Символът сърце също напомня листо от бръшлян.
Разбира се, използването на символа „сърце“ като емблема на опаковката на вино не може напълно да обясни защо той в нашето време означава любов и човешко сърце. Вероятно неговият предшественик би могъл да бъде растение, наречено Силфий – универсално средство на древната медицина. С него са били лекувани рани от отровни стрели, натъртвания и възпалено гърло.
Друга версия на появата на съвременния символ на сърцето е използването му в средновековната медицина. По това време църквата строго контролирала всички науки и изучаването на анатомичните особености на човека се считало за ужасен грях – както в европейските, така и в арабските страни. Свещениците се грижили лекарите да не мислят за вътрешната структура на човешкото тяло и просто да изгорят всички древни книги по хирургия. Но умът и любопитството не били спрени от забраните и много учени се опитали да изобразят вътрешните органи въз основа на външни наблюдения. Според тях сърцето е като листо на дърво. Смятало, че то се подхранва от кръвоносната система, точно както листата се подхранват от сока на дървото. Ето защо сърцето е изобразено така, че прилича на листо.
Най-ранното споменаване на сърцето като орган обаче се открива в романа „Le roman de la poire“, написан от неизвестен средновековен писател, живял във Франция през 13-и век. В един от фрагментите човек дава сърцето си (по форма малко напомнящо на круша) на момиче. Почти по същото време символите на сърцето се появяват в герба на Датското кралство. Постепенно тези изображения стават модерни и все повече стават част от гербовете на благородни семейства.
През следващите векове популярността на символа „сърце” се увеличила още повече, а главната роля в това изиграла църквата. През 1675 г. монахинята Маргарита Мария Алакок имала видения за Исус, който й заповядал да направи празник в чест на сърцето му. Тя получила подкрепа от църквата и през 1684 г. светът видял книга, описваща видението й, както и картина на сърцето на Исус, която много прилича на съвременния символ на сърцето.
Книгата придобила огромна популярност в целия християнски свят. Но е важно да знаем, че видението на Мария Алакок не е предизвикало появата на символа „сърце” – той вече бил известен от няколко столетия, но е причинило масовото му разпространение в целия свят.
