„Вълшебните пръчки“ – най-популярните магически аксесоари в легендите

Вълшебната пръчка е един от най-популярните магически аксесоари в легендите, приказките и митовете на много народи по света – но най-вече европейските. Магически пръчки притежавали най-силните феи, магьосници, чародеи и вещици. А легендите твърдят, че понякога и обикновени смъртни хора успявали да се докопат до този магически артефакт.

Магическите пръчки (тояги, клони, много често жезли) служели на собствениците си за действия по разнообразни магьоснически процедури – от най-простите и непретенциозни магии (например, как да създадем небесна дъга или купчинка вкусни торти) до страховити и ужасни деяния (причиняване на земетресения, чума, урагани или пък превръщане на хора в най-различни животни, дори понякога в предмети).

Според митовете и приказките, за да може пръчката да разгърне своите сили, било необходимо да се каже на глас желание и да се махне с нея, понякога във форма на определен знак или древна буква – руна, сочейки към мястото, където трябвало да се появи някакво същество или предмет. Но било нужно магията да бъде точно и ясно формулирана, иначе магическата пръчка просто нямало да работи. Освен това, в някои случаи имало изискване собственикът й да мисли за своето желание постоянно, иначе тя нямало да го „чуе“.

Най-голямата тайна за вълшебните пръчки било кой ги е създал изначално? Но на този въпрос легендите не дават отговор. Никой никога не е успял да разкрие онзи велик чародей или магьосник, който направил за пръв път този магически артефакт. Маговете на древността приемали вълшебните пръчки и жезли просто като даденост и велика тайна.

По принцип, магическите пръчки се наследявали или просто били намирани в скривалища – но и в двата случая собственикът било по-добре да пази в тайна този факт. Иначе го заплашвала опасност, тъй като имало много хора и врагове-магьосници, които искали да завладеят този вълшебен предмет.

Но имало и такива магически пръчки, които можели да бъдат направени от по-обикновени магове. Най-простите били създавани за по-обикновени ритуали като, например, призоваване на духове и предпазване от нечисти сили.

По-мощните пръчки се изработвали при изгряваща луна, в полунощ, от определени сортове дървесина като офика, леска и бъз (свирчовина). Но преди това било необходимо дървото да се обиколи три пъти по посока на часовниковата стрелка, като същевременно му се благодари и възхвалява неговата сила.

Трябвало то да бъде живо, да расте. С магически нож се отрязвал най-здравият клон. Било нужно той да бъде прав, с малко количество филизи и листа, които се чистят – а в същото време магът благодарял и възхвалявал дървото, после го дарявал с червена лента, която увивал около стъблото му. След това, върху земята до дървото се поливала вода или червено вино, а в нея се заравял скъпоценен камък или хляб.

След като магьосникът се завърнел след полунощ в дома си, трябвало да обели кората от клона и да го натрие с някакво ароматно масло, за да му придаде още по-голяма сила. Бъдещата магическа пръчка се скривала в продължение на седем денонощия на тъмно и уединено място. На осмата нощ се изваждала, отивало се на закътано място, поставяла се върху гола земя (без трева и камъни), докосвала се с магически нож и се казвало вълшебно заклинание:

– Моля те, о, клон от (например, бъз), в името на силите на Земята, Въздуха, Водата и Огъня! Стани истинска магическа пръчка, поеми в себе си сила и мощ. Бъди мой помощник!

За да се увеличи силата на пръчката, трябвало да бъде стисната в дясната ръка и магът да се моли на бога и други могъщи сили, в които вярвал, като се обръщал към четирите посоки на света в следната последователност – юг, запад, изток и север.

Вещиците, магьосниците и чародеите използвали подобни магически пръчки в ритуали и магии за изпълнение на желанията, като си помагали с мощни заклинания. И колкото по-стара била магическата пръчка, толкова по-силна ставала, тъй като поемала енергията на Вселената и изпълвала със смисъл и сила всяка дума на своя господар. Затова трябвало постоянно да се практикува магия с нейна помощ. Главното било да се вярва в силата и могъществото й. Тогава тя щяла да помогне във всяка ситуация.

Такава пръчка ще служи дълги години и, може би, след векове ще се превърне в артефакт от миналото. Главното е начинаещият магьосник да повярва  в това, че силите му са безгранични. Нали неслучайно казват, че вярата е сила!