Военното дело през Древността и Средновековието било изпълнено с много загадки. То се различава от съвременното най-вече с това, че воините разчитали повече на силата и уменията си. Освен това, голяма роля играела етиката на битката, която етика днес, всъщност, липсва. Противниците се придържали към определени правила. Основният начин на бой била ръкопашната схватка и известният израз „гледам врага в очите” тогава не бил метафора – а носел съвсем буквален смисъл.
Войната в древността не се смятала за нещо ужасно. Древните келти обичали да воюват – това се обяснява както с желание да премерят сили с противника (в съвсем буквален смисъл), така и с презрение към смъртта. За тях войната имала религиозно, сакрално значение. Макар, че така било не само сред келтите. Такива нюанси внасяли в битките Арес и Херакъл сред гърците; Марс, Белона и Херкулес сред римляните; Мелкард сред картагенците; Индра в химните на Ригведа.
Келтските жреци – друидите, както и певците-бардове, често участвали в битките; разбира се, не като обикновени бойци, а в ролята на носители на сакрални сили, които да помогнат на редовите воини.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
