Военното дело през Древността и Средновековието било изпълнено с много загадки. То се различава от съвременното най-вече с това, че воините разчитали повече на силата и уменията си. Освен това, голяма роля играела етиката на битката, която етика днес, всъщност, липсва. Противниците се придържали към определени правила. Основният начин на бой била ръкопашната схватка и известният израз „гледам врага в очите“ тогава не бил метафора – а носел съвсем буквален смисъл.
Войната в древността не се смятала за нещо ужасно. Древните келти обичали да воюват – това се обяснява както с желание да премерят сили с противника (в съвсем буквален смисъл), така и с презрение към смъртта. За тях войната имала религиозно, сакрално значение. Макар, че така било не само сред келтите. Такива нюанси внасяли в битките Арес и Херакъл сред гърците; Марс, Белона и Херкулес сред римляните; Мелкард сред картагенците; Индра в химните на Ригведа.
Келтските жреци – друидите, както и певците-бардове, често участвали в битките; разбира се, не като обикновени бойци, а в ролята на носители на сакрални сили, които да помогнат на редовите воини.
Първите сблъсъци на галите (континенталните келти на територията на днешна Франция, за разлика от тези на остров Британия – бритите) с етруските и римляните се случили към 390 г. пр. Хр. Тогава галските войски на 21 юли 387 г. пр. Хр. дори превзели и разграбили напуснатия от жителите му Рим, с изключение на здравата Капитолийска крепост. Римляните се борили с тях до кампанията на Юлий Цезар от 56-50 гг. пр. Хр. – когато войските на галския вожд Верцинжеторикс били окончателно разгромени.
Начело на келтската армия стоял кралят (наричан „ри“). Той играел и ролята на жрец, като главните му функции били: да свика народно събрание, да контролира провеждането му, и да заведе войската до границата – след което начело на армията можело да бъде отново той или специално избран военен вожд.
Върху знамената си келтите често изобразявали глиган, който притежавал сакрална връзка с отвъдния свят – в келтски воински погребения на територията на Чехия са открити части и дори цели скелети на диви свине.
Освен това, съществувал т. нар. „култ на отрязаните глави“. Според келтите, човешката душа се намира в главата. Съществуват изображения върху келтски монети на воин, държащ в ръка отрязана човешка глава.
Помпей Трог, който съобщава за нашествието на келтите на Балканския полуостров през 279 г. пр. Хр., пише: „Част от келтите проникнали в Илирийския залив, следвайки полета на птиците“. В ирландската сага „Сватове за Емер“, когато героят Кухулин хвърлил камък към три птици, те се превърнали в красиви жени. В сагата „Видението на „Енгус“ Каер, дъщеря на Етал, се превръщала в птица всяка година, а после превърнала в птица и героя Енгус. Явно тук има представа за душата-птица.
Всички автори отбелязват странното поведение на келтите преди и по време на битката, което обяснявали просто: келтите били смели и храбри в сражение, но след първия неуспех изпадали в паника.
Но проблемът се състоял в това, че войната за келтите била нещо свещено. Затова и някой признак, че боговете не били на тяхна страна в конкретната битка, действително внасял смут в бойните им редици.
Така, например, римският историк Тит Ливий съобщава, че когато военният трибун Марк Валерий предизвикал огромен гал на двубой, върху шлема на римлянина кацнала врана. Галът изпаднал в паника и бил убит. Просто сред келтите враната била олицетворение на богинята на войната Моригана (Махи, Бадб). Кацнала върху шлема на врага, това означавало, че щяла да помага на противника, а не на келтския воин. От тази гледна точка, уплахата на гала в конкретния случай била съвсем логична и оправдана.
Така, че за келтите войната била свещена. Съществували специални келтски отряди от воини-магове, които се сражавали голи и използвали бойни похвати, различни от тези на другите бойци.
В сагата „Раждането на Конхобар“ друидът Катбад бил едновременно и воин. А самият Конхобар, крал на Улад, „получил от Катбад мъдрост и други знания, които му помогнали да спечели битката при Гайрех и Илгайрех срещу Айлил и кралица Медб по време на отвличането на бика от Куалнге“.
В сагата „Похищението на Стод Фроех“ войската на Фроех е придружавана от „седем златокоси тръбачи“, „трима друиди „и „трима арфисти“. Кралица Медб, преди да тръгне на поход, питала своя друид за предсказания. Когато арфистите на Кайнбале дошли при воините на Медб, за да ги развеселят, били изгонени, понеже „владеели велико знание, предсказания и магии“. Така при келтите друидите несъмнено участвали в битки като носители на специални сили.
Най-интересното е, че съвременните психологически изследвания потвърждават възможността за съществуването на „магическо оръжие“ на психическа основа. По принцип, неговото действие е следното. Лицето, което узнавало, че е подложено на магия, вече било вътрешно убедено, че е обречено. Роднините и сънародниците му също вярвали в това. Фактически, той вече бил мъртъв за тях.
Такъв човек изпитва постоянен страх. Страхът, както и гневът, се придружава от изключително интензивна дейност на симпатическата нервна система. Настъпва нарушение в кръвообращението, спадане на кръвното налягане. Всичко това в хода на древните битки, когато физическите сили на отделния боец били често решаващи, се схващало като „магия“ – с всички последици, а и със засилване на вярата в намесата на свръхестествени сили във войната.
