background img
дек. 4, 2018
100 Views

За човешкия и за изкуствения интелект

Автор:

Вече сме свикнали да чуваме такива фрази като “машинно обучение” и “изкуствен интелект”. Смятаме, че някой е успял да възпроизведе човешкия ум вътре в компютъра. Това, разбира се, не е вярно. Но част от причината, поради която тази идея е толкова разпространена, е, че метафората на човешкото учене и интелект е много полезна при обяснението на машинното обучение и изкуствения интелект. Някои негови изследователи поддържат тесен контакт с общността на невролозите, а вдъхновението се движи и в двете посоки.

Тази метафора обаче може да бъде пречка за хората, които се опитват да обяснят машинното обучение на тези, които са по-малко запознати с него. Един от най-големите рискове от комбинирането на човешката и машинната интелигентност е, че започваме да прехвърляме прекалено много права на машините. Но тези от нас, които работят със софтуер, е важно да помним, че интелектуалният агент остава човекът, който в крайна сметка изгражда тези системи.

Основните разлики между машината и човешкия интелект си заслужава да бъдат направени. Въпреки факта, че има прилики, като разгледаме различията, можем по-добре да разберем как работи изкуствения интелект и как да го изграждаме и използваме по най-ефективния начин.

Невронни мрежи

Централно място в метафората, която свързва човешкото и машинното обучение, е концепцията за невронната мрежа. Най-голямата разлика между човешкия мозък и изкуствената невронна мрежа е мащабът на невронните мрежи на мозъка. Важен е не само броят на невроните в мозъка (който възлиза на милиарди), но и поразително голямото количество връзки между тях.

Проблемът обаче е по-дълбок, отколкото само въпросите, свързани с мащаба. Човешкият мозък е качествено различен от изкуствената невронна мрежа поради две други важни причини: връзките, които я хранят, са аналогови, а не цифрови, а самите неврони са хетерогенни и неравномерни (за разлика от изкуствената невронна мрежа). Ето защо мозъкът е толкова сложен. Изкуствената невронна мрежа, въпреки че понякога е трудна за разбиране, има основна архитектура и принципи, които я ръководят. Дори най-сложните невронни мрежи с изкуствен интелект са проектирани с конкретна цел и за постигане на определен резултат. Но човешкият мозък е устроен различно. Той има инстинкт за самосъхранение и т.н., но също така възпроизвежда критично мислене и творчески подход, които все още не могат да бъдат програмирани.

Перфектната простота на изкуствения интелект

Иронията се състои в това, че системите на изкуствения интелект са много по-прости от човешкия мозък, което позволява на изкуствения интелект да се справи с много по-голяма изчислителна сложност, отколкото можем ние. Неговите невронни мрежи могат да съхраняват много повече информация и данни от човешкия мозък, главно поради типа данни, които се съхраняват и обработват от невронната мрежа. Въпреки че една изкуствена невронна мрежа може да обработва конкретни данни, тя не може да обработва информация по богат и многоизмерен начин, както го прави човешкият мозък. Това е основната разлика между конструираната система и човешкия мозък. Независимо от годините изследване той остава неразбираем. Това се дължи на факта, че аналоговите синаптични връзки между невроните са почти непроницаеми за цифровите връзки в изкуствената невронна мрежа.

Скорост и мащаб

Относителната простота на изкуствения интелект позволява да се изпълни сложна задача много бързо и много добре. Човешкият мозък просто не може да обработва данни с такава скорост. За изкуствения интелект в този контекст е важно, че той разделя данните и информацията на малки компоненти. Например, може да превърне звуците на речта във фонетични части, които след това да сглоби в изречения или да разбие изображенията на парчета, за да разбере правилата, чрез които се формират големи картини. Хората често правят това, а тук машинното обучение нерядко напомня човешкото. Човек разчленява данните или информацията на малки части, за да успее да ги обработи. Начинът, по който дадена система от изкуствен интелект разбива набор от данни, е нейният собствен подход за разбиране на информацията.

Човешкият интелект: Идентифициране на проблемите

Човешкият интелект е свързан със способността на хората да идентифицират проблеми и да ги решават. Изкуственият интелект може да намира нови способи за решение на проблема, но той не може да го формулира. През последните години алгоритмичната нечувствителност стана обект на голямо внимание. Все повече и повече скандали се свързват с пристрастеност към системите на изкуствения интелект. Разбира се, това е в пряка зависимост от предразсъдъците на тези, които правят алгоритми, но самите причини за това, къде тези алгоритми се появяват, могат да бъдат определени само от хора. Необходимо е човешкият и изкуственият интелект да се допълват взаимно. Трябва да помним, че изкуственият интелект и машинното обучение не са просто алгоритми, които човекът създаде и които излязоха от нашия контрол. Ние ги проектираме и творим, което означава, че имаме отговорност за нашето бъдеще – то ще бъде такова, каквото сами си го направим.

Категория:
Любопитно · Наука · Човекът

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title