Когато искаме да разберем кой всъщност е бил Христофор Колумб, неволно се досещаме за едно от най-разпространените прозвища на мистични персонажи в криминалната литература – „господин Никой“.
Произходът и откритията на Колумб са обвити в загадъчна неизвестност. Макар да се смята, че той бил син на генуезкия тъкач Доменико Коломбо, в запазените списъци на майсторите от гилдията на тъкачите в Генуа няма човек с такова име. Къщата на площад „Данте“, където се твърди, че е роден, представлява обикновена туристическа бутафория, подобна на „апартамента на Шерлок Холмс“ на „Бейкър-стрийт“ в Лондон.
Първите горе-долу достоверни следи от Колумб се появяват едва през 1473 г., когато е вече на двадесет и две години. Приблизително от това време е документът, в който: „Венецианският морски съд предупреждава за пирата Коломбо, който е на служба при анжуйския херцог Рене“. Това, без съмнение, се отнася за Христофор Колумб – на зряла възраст самият той често с добро си припомнял службата при херцог Рене. Колкото до „пиратството“, това понятие било твърде разтегливо. Тогава то се смятало за „занимание, достойно за благородник“. Пък и тук става дума не за пиратство, а за каперство – нападения против кораби на страни, враждебни на владетеля, който издавал разрешение за нападенията.
Историята на дългогодишните молби на Колумб към португалския и испанския двор е добре известна. Не е съвсем ясно защо португалският крал реагирал толкова безразлично на плановете на Колумб. Може би вече знаел, че на запад няма никаква „Индия“ – а само джунгли с човекоядци, без никакво злато? Златото щели да го открият много по-късно и по-навътре от бреговете с канибалите…
А условията в договора на испанската корона с Колумб са приказно щедри и… останали неизпълнени. При това е доказано известно, че испанските монарси се отличавали с почтеност и честност към своите служители. Защо не се отличили така към Колумб? Може би защото постиженията на Колумб“ изобщо не впечатлили кой знае колко съвремениците му? Нито злато, нито други богатства от приказната Индия. А истинските размери на континента, открит от него (всъщност, той открил не самия континент Америка, а само Карибския архипелаг) станали известни много по-късно.
През 1609 г. в Лисабон излязла книгата на перуанския историк Гарсиласо де ла Вега „За държавата на инките“. Авторът твърди, че около 1484 г. един лоцман от испанския град Уелва, Алонсо Санчес, по пътя си към Мадейра попаднал в силна буря и корабът му бил носен в морето около месец. Тогава пристигнали на неизвестен остров, вероятно Хаити. После Санчес успял да се завърне в Европа, като загубил 12 от 17-те членове на екипажа. „Те останали в къщата на известния Христофор Колумб, генуезец, защото го познавали като велик лоцман и картограф, който съставял карти за мореплаване… Всички умрели в неговия дом, оставяйки му в наследство своите трудове, които ги довели до смърт и които великият Колумб се захванал да довърши“.
В края на 1970-те години в архивите на италианския град Модена било открито писмо от неаполитанския посланик в Барселона Анибале ди Дженаро, изпратено на 9 март 1493 г. до брат му, който заемал същия пост в Милано. Сред другите новини от Испания Анибале съобщава: „Преди няколко дни се завърна Колумб, който през август миналата година с 4 кораба тръгнал на плаване през великия океан“.
Странни неща има в това писмо! Първо, как така 4 кораба? Обикновено традицията твърди, че Колумб е тръгнал за своята Първа експедиция с 3 кораба: „Санта Мария“, „Пинта“ и „Ниня“. Кой е четвъртият кораб?
На второ място, официалната дата на завръщането на Колумб от първата му експедиция е 15 март 1493 г.! Но Анибале пише още на 9 март, че вече е разбрал за пристигането на корабите на Колумб в испанското пристанище Палос. Също и ако приемем датата 4 март – известната дата на пристигането на Колумб в Лисабон, сметките пак не излизат, защото трябва тези над 1250 км от Лисабон до Барселона да са изминати от куриер само за 5 дни (по 250 км дневно) до 9 март, когато Анибале пише писмото си. Очевидно невъзможно.
Изводът? Ако вземем предвид писмото на Анибале Дженаро, се оказва, че Колумб се е върнал в испанското пристанище Палос много по-рано от официалната дата 15 март – изглежда някъде към 20 февруари. Две седмици по-късно новините за това събитие стигнали до Барселона.
Освен това, Дженаро не пише за никакви „нови земи“. Чак една-две години по-късно започват важните пътувания на Колумб и младия идалго Алонсо де Охеда – добре документирани, завършващи с доставката на истинско злато и съвсем истински индианци в Испания, за което са останали документи. И възниква въпрос: а всъщност, открила ли е нещо първата експедиция на Колумб? Ами ако не е?
Може би това обяснява толкова странната, нечувана дотогава „неблагодарност“ на испанската кралска двойка – на Колумб просто нямало за какво да се плати. Нищо не открил – нищо не му платили.
Това, разбира се, е само хипотеза. Но и за самата Първа експедиция на Колумб има твърде много съмнения, че е само една хипотеза.
