Когато започнал да пише своя грандиозен труд „История в девет книги, или Музите“, древногръцкият историк Херодот (484-425 г. пр. Хр.) направил първото си дълго пътуване до Скития. Именно там, в земите на днешна Украйна и Южна Русия, персийският крал Дарий претърпял тежко поражение от скитите. Това се случило през 512 г.пр. Хр. Как и по какви причини се озовал той в Скития, защо огромната му армия била победена – това интересувало древният историк.
В онези дни Скития била легендарна и мистериозна страна. Омир в „Одисея“ я нарича „вечно облечена в мъгла и облаци“.
Херодот отседнал в гръцката колония Олвия. Тук той прекарал няколко месеца, като от време на време правел опознавателни пътувания дълбоко в скитските предели.
Той нарича „скити“ всички народи, които живеели северно от Черно море. Ситуацията се усложнявала от липсата на скитска писменост. В курганите – надгробните могили на войнствените скити, са откривани само оръжия и златни украшения. Но кой е погребан, как се е казвал, какъв пост заемал – курганът мълчи. Разговорите с местните жители, главно с гърците, се превърнали в основен източник на информация за историка. От тях Херодот узнал и за столицата Гелон, която се намирала в земите на скитското племе будини. Той пише:
„В земята на будините се намира дървен град, наречен Гелон. Всяка градска стена е дълга 30 стадия (гръцкият стадий е равен на 178 метра – б. а.). Тя е висока и изцяло от дърво. Къщите и храмовете също са построени от дърво. Защото там има храмове на гръцките богове със статуи, олтари и храмови постройки от дърво, построени по елински образец. На всеки три години будините празнуват фестивал в чест на Дионис и изпадат във вакхански екстаз. Жителите на Гелон говорят отчасти на скитски език, отчасти на гръцки. Будините, които са коренното население на тази страна, са номади. Това е единственият народ тук, който се храни с борови шишарки. Гелоните пък, напротив, се занимават със земеделие, градинарство и ядат хляб. По външен вид и цвят на кожата те изобщо не са като будините. Впрочем, елините наричат и будините „гелони“, което е неправилно. Цялата им земя е покрита с гъсти гори от различни дървета. Сред горските дебри се намира огромно езеро, заобиколено от блата и тръстики. В това езеро ловят видри, бобри и други животни с четириъгълна муцуна (историците смятат, че става дума за лосове – б. а.). С кожата на тези животни будините подплатяват дрехите си, а тестисите на бобрите се използват като лек против болести на матката. “
Разказът на Херодот дал тласък за археологическото търсене на града. По въпроса имало различни версии. По принцип те се свеждали до предположението, че Гелон трябва да бъде търсен или на Волга, или на Средния Дон.
Херодот косвено посочва къде се намирал Гелон. Когато описва походът на Дарий срещу скитите, той разказва, че военните планове на номадите били съставени много умело. Армията на цар Скопас трябвало да примами персите покрай Меотида (Азовско море). Войските на други две скитски държавни образувания – царствата на Иданфирс и Таксакис, обединени в една армия с гелоните и будините, трябвало да отстъпват бавно и да примамват врага в безлюдни местности.
Персите ги преследвали упорито и навлезли в земите на будините. Тук се натъкнали на голям град, ограден с дървена стена. Жителите му не оказали съпротива и избягали, затова градът бил празен. Персите го опожарили.
Херодот постоянно сочи, че Гелон се намирал близо до река Танаис (Дон). След дълги спорове историците стигнали до извода, че най-вероятно древният Гелон – това е т. нар. „Велско городище“, на 35 км от Полтава нагоре по река Припят. Археологическите разкопки тук показали, че първоначално дървената крепостна стена е била с височина около 2 метра. Но в края на VI в. пр. Хр. тя била изгорена, точно според сведенията на Херодот за опожаряването на града от персите; после възстановена двойно по-висока – до 4 метра.
Оказало се, че градът бил голям занаятчийски център. Археолозите открили цели квартали на ковачи, леяри на бронз, грънчари. Били намерени парчета от гръцки йонийски амфори от VI-V в. пр. Хр., както и от средиземноморски амфори, произведени в неизвестен център. Това означава не само, че жителите на селището търгували със страните от Средиземноморието, но и, че тук вероятно е живяла цяла колония гръцки търговци.
В крепостните ровове били открити бронзови, железни и костени върхове на стрели, железни мечове и кинжали, дротици (копия за хвърляне), железни люспи от доспехи, камъни за хвърляне с различни размери, боздуган.
Археолозите доказали, че в края на VI в. пр. Хр. градът претърпял катастрофа – бил напълно опожарен. Това потвърждава разказа на Херодот, според когото през 512 г. пр. Хр. персите, без съпротива от местното население, завладели и изгорили Гелон. Тяхното нападение върху централния град на Северна Скития било неизбежно – огромният укрепен район, прочут със своята търговия, следователно, и с богатства, не можел да не привлече вниманието на нашествениците.
След разгрома на персите градът бил построен отново и съществувал до ІІІ-ти век сл. Хр. До момента не може да се установи как и защо е загинал.
