Бойният строй на западните рицари в средновековна Европа не се отличавал с особено разнообразие. Обикновено те се строявали в една, най-много две редици на широк фронт, след което нетърпеливо очаквали сигнал да атакуват. Причината била тривиална: всеки рицар смятал за недостойно да се „крие“ зад гърба на другите в битката и бързал да се отличи с личните си подвизи в предстоящото сражение. Това, естествено, не спомагало за укрепване на дисциплината и намалявало възможностите на пълководеца да използва различни бойни формации срещу противника.
Малко по-различно било положението сред воините от различните монашески рицарски ордени. Там дисциплината обикновено била на висота. Магистрите на ордените се стремели към разнообразяване бойния строй с цел получаване на повече възможности за различно маневриране на бойното поле.
Една от известните новости при рицарите от Тевтонския орден бил бойният строй „клин“ или, както още го наричали, „глиганска зурла“. Той представлявал клиновидно построяване на бойната формация с цел „разсичане“ на неприятелските редици и разпиляване на вражеските сили.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
