Царуването (1837-1901) на британската кралица Виктория справедливо носи най-гордото и славно название, с което може да бъде удостоено управлението на един държавник – „епоха“. Викторианската епоха. Тя се превърнала в символ на консерватизъм, на уважение към традициите и на тяхното спазване.
Когато днес говорим за „джентълмени“ и „лейди“, за елегантни обноски между мъже и жени, за добро възпитание и изискани маниери – трябва да знаем, че голяма част от представите ни за тези понятия са формирани именно в Британия и именно по времето на кралица Виктория. До ден-днешен, когато се каже „викторианци“, пред нас изникват образите на джентълмените и дамите от онова време. За тази епоха може да се говори надълго и нашироко, но сега ще се вгледаме само в един детайл от нея – мъжката мода.
Мъжкото облекло през викторианската епоха, както, впрочем, и във всички други времена, се променяло много по-бавно от дамското. Но, все пак, готовият мъжки костюм влязъл в употреба преди този за дамите.
Памучните ризи замениили ленените, същото се случило и с долното бельо. Така прането станало много по-лесно. Ботушите били заменени с обувки. Заможните англичани носели кожени обувки, бедните – дървени.
Във викторианската епоха за социалният статус на даден човек се съдело по облеклото и шапката му. Извън дома никога не се излизало с непокрита глава, защото се смятало за неприлично. Хиляди модистки правели за жените хиляди шапки, които се избирали поотделно за всяка рокля. Дантели, панделки, цветя и птичи пера ги украсявали, поразявайки със своето разнообразие.
Стилът на мъжките шапки бил много по-скромен. Джентълмените от висшата класа носели високи копринени шапки – цилиндри, като се променял само цветът им. Към палто или фрак за вечерен прием и делова среща се полагал черен цилиндър, а през лятото към светъл костюм или палто – бял или бежов цилиндър. Виолетов, кафяв или сив пък се носели със сюртук от същия цвят. На театър се ходело със специален „оперен цилиндър“, който можел да се притисне и свие към главата. Мъжете от средната класа носели бомбета, а работниците, децата и спортистите – каскети с различна форма и козирки.
Мъжката мода по времето на кралица Виктория, плавно променяща се от XVIII-ти век, когато на мъжките дрехи се отделяло много внимание – катарами на обувките, напудрени перуки, дори понякога и изкуствени бенки на лицето, вече била преминала в XIX-ти век. Още в неговото начало перуките излезли от употреба, но панталоните тип „бриджи“ (до коленете) били все още на мода и се носели с високи ботуши.
Към 1840-те години дрехите станали по-тъмни, вместо бриджи масово започнали да се носят познатите ни и днес обикновени панталони, ботушите били заменени от обувки.
Наръчниците за модни дрехи от онова време препоръчват: порядъчният мъж трябва да има в гардероба си четири камзола за дневни визити, вечерен сюртук и палто, няколко вида панталони и пет жилетки.
На официална вечеря било прието да се ходи с вталено черно сако с дълги раздвоени поли – „фалди“, наречено „фрак“ (от „фрог“ – жаба) и бели вратовръзки или папионки. Вратовръзките били по-различни от днешните, с по-пищни и различни форми.
Почти всички мъже през 1840-1860 г. носели гъсти бакенбарди и мустаци. Към края на века продължили да носят мустаци, но те станали по-елегантни и поради това изисквали специални грижи. Тогава на трапезата се появили и специални чаши с предпазител, за да не се мокрят мустаците.
Джентълмените носели корсети за езда, за да си създадат добра стойка. Слагали ги и в други случаи, например, за да прикрият шкембе – но се стараели това да остане незабелязано от околните.
Уилям Кок, граф Лестър, влязъл в историята като създател на бомбето. Той обаче не бил нито шивач, нито шапкар, а добър земеделец. В един момент започна да се притеснява, че някои от неговите слуги по време на лов могат да пострадат от ниските клони при бързия галоп, както и от бракониери, които често влизали в имотите му. За да предпази главите им от удари, той създал шапка с твърдо дъно. Първо я нарисувал, сетне отнесъл проекта при познат шапкар в Лондон и го помолил да направи един екземпляр, като за твърдост използва шел-лак (вид природна смола, от която до 1948 г. се произвеждали дори грамофонните плочи).
По този начин се родило бомбето – половин цилиндър със заоблен и твърд връх. Кок дори го изпробвал, като скочил върху него. Удовлетворен от резултата, поръчал още 12 и платил за всяко по 12 шилинга.
Скоро всеки всеки уважаващ себе си слуга на високопоставен джентълмен в района имал такава шапка. Нейният създател въобще не допускал, че малко по-късно бомбето ще се носи в цяла Англия, а след това и в цял свят! Този вид шапка скоро започнали да носят инженери и банкери, тя станала символ на престиж за средната класа във викторианската епоха не само в Англия, но и в много други страни. Разговорно я наричали „биликок“ – по името на създателя й.
Естествено, на бедните хора не им било до мода. Те носели същите дрехи и шапки, както техните баби и дядовци. Но, когато облеклото започнало да се произвежда във вид на значително по-евтината конфекция, това им позволило да се обличат по-добре в неделя и по празници. Те не носели долно бельо, което било прекален разкош за работническата класа.
Дрехите от вълна все още оставали прекалено скъпи. Но ленените и памучни панталони, рокли и сака били много популярни макар, че ги наричали „хартиени“, защото не топлели през зимата.
