Още

    Викторианската мъжка мода

    Царуването (1837-1901) на британската кралица Виктория справедливо носи най-гордото и славно название, с което може да бъде удостоено управлението на един държавник – „епоха“. Викторианската епоха. Тя се превърнала в символ на консерватизъм, на уважение към традициите и на тяхното спазване.

    Когато днес говорим за „джентълмени“ и „лейди“, за елегантни обноски между мъже и жени, за добро възпитание и изискани маниери – трябва да знаем, че голяма част от представите ни за тези понятия са формирани именно в Британия и именно по времето на кралица Виктория. До ден-днешен, когато се каже „викторианци“, пред нас изникват образите на джентълмените и дамите от онова време. За тази епоха може да се говори надълго и нашироко, но сега ще се вгледаме само в един детайл от нея – мъжката мода.

    Мъжкото облекло през викторианската епоха, както, впрочем, и във всички други времена, се променяло много по-бавно от дамското. Но, все пак, готовият мъжки костюм влязъл в употреба преди този за дамите.

    Уилям Пауел Фрайт. Портрет на Чарлз Дикенс, 1859. Уикипедия

    Памучните ризи замениили ленените, същото се случило и с долното бельо. Така прането станало много по-лесно. Ботушите били заменени с обувки. Заможните англичани носели кожени обувки, бедните – дървени.

    Във викторианската епоха за социалният статус на даден човек се съдело по облеклото и шапката му. Извън дома никога не се излизало с непокрита глава, защото се смятало за неприлично. Хиляди модистки правели за жените хиляди шапки, които се избирали поотделно за всяка рокля. Дантели, панделки, цветя и птичи пера ги украсявали, поразявайки със своето разнообразие.

    Стилът на мъжките шапки бил много по-скромен. Джентълмените от висшата класа носели високи копринени шапки – цилиндри, като се променял само цветът им. Към палто или фрак за вечерен прием и делова среща се полагал черен цилиндър, а през лятото към светъл костюм или палто – бял или бежов цилиндър. Виолетов, кафяв или сив пък се носели със сюртук от същия цвят. На театър се ходело със специален „оперен цилиндър”, който можел да се притисне и свие към главата. Мъжете от средната класа носели бомбета, а работниците, децата и спортистите – каскети с различна форма и козирки.

    Мъжката мода по времето на кралица Виктория, плавно променяща се от XVIII-ти век, когато на мъжките дрехи се отделяло много внимание – катарами на обувките, напудрени перуки, дори понякога и изкуствени бенки на лицето, вече била преминала в XIX-ти век. Още в неговото начало перуките излезли от употреба, но панталоните тип „бриджи“ (до коленете) били все още на мода и се носели с високи ботуши.

    A Shuman and Co Мъжки костюми от 1900 г. Уикипедия

    Към 1840-те години дрехите станали по-тъмни, вместо бриджи масово започнали да се носят познатите ни и днес обикновени панталони, ботушите били заменени от обувки.

    Наръчниците за модни дрехи от онова време препоръчват: порядъчният мъж трябва да има в гардероба си четири камзола за дневни визити, вечерен сюртук и палто, няколко вида панталони и пет жилетки.

    На официална вечеря било прието да се ходи с вталено черно сако с дълги раздвоени поли – „фалди“, наречено „фрак“ (от „фрог“ – жаба) и бели вратовръзки или папионки. Вратовръзките били по-различни от днешните, с по-пищни и различни форми.

    Почти всички мъже през 1840-1860 г. носели гъсти бакенбарди и мустаци. Към края на века продължили да носят мустаци, но те станали по-елегантни и поради това изисквали специални грижи. Тогава на трапезата се появили и специални чаши с предпазител, за да не се мокрят мустаците.

    Джентълмените носели корсети за езда, за да си създадат добра стойка. Слагали ги и в други случаи, например, за да прикрият шкембе – но се стараели това да остане незабелязано от околните.

    Уилям Кок, граф Лестър, влязъл в историята като създател на бомбето. Той обаче не бил нито шивач, нито шапкар, а добър земеделец. В един момент започна да се притеснява, че някои от неговите слуги по време на лов могат да пострадат от ниските клони при бързия галоп, както и от бракониери, които често влизали в имотите му. За да предпази главите им от удари, той създал шапка с твърдо дъно. Първо я нарисувал, сетне отнесъл проекта при познат шапкар в Лондон и го помолил да направи един екземпляр, като за твърдост използва шел-лак (вид природна смола, от която до 1948 г. се произвеждали дори грамофонните плочи).

    По този начин се родило бомбето – половин цилиндър със заоблен и твърд връх. Кок дори го изпробвал, като скочил върху него. Удовлетворен от резултата, поръчал още 12 и платил за всяко по 12 шилинга.

    Скоро всеки всеки уважаващ себе си слуга на високопоставен джентълмен в района имал такава шапка. Нейният създател въобще не допускал, че малко по-късно бомбето ще се носи в цяла Англия, а след това и в цял свят! Този вид шапка скоро започнали да носят инженери и банкери, тя станала символ на престиж за средната класа във викторианската епоха не само в Англия, но и в много други страни. Разговорно я наричали „биликок“ – по името на създателя й.

    Естествено, на бедните хора не им било до мода. Те носели същите дрехи и шапки, както техните баби и дядовци. Но, когато облеклото започнало да се произвежда във вид на значително по-евтината конфекция, това им позволило да се обличат по-добре в неделя и по празници. Те не носели долно бельо, което било прекален разкош за работническата класа.

    Дрехите от вълна все още оставали прекалено скъпи. Но ленените и памучни панталони, рокли и сака били много популярни макар, че ги наричали „хартиени“, защото не топлели през зимата.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link