background img
дек. 11, 2018
374 Views

Култивирането на земята в Каролингската империя

Автор:

Каролингската империя съществувала малко повече от 100 години. Официално я наричали „Западната империя”.

Владетелите й носели обикновено титлата „император на римляните” (лат. – Іmperator Romanorum) или „император на Римската империя“ (лат. – Іmperator Romanum gubernans imperium), заявявайки по този начин, че са наследници на Западната Римска империя. Столица бил град Аахен.

Империята възникнала на 25 декември 800 г., когато кралят на Франкската  държава Карл Велики бил увенчан в Рим от папа Лъв III с императорска корона. През 840-843 г. фактически се разпаднала на 3 кралства – Западно-Франкско, Източно-Франкско и Средно, чийто владетел запазил императорската титла. Средното кралство на свой ред се разпаднало през 855 г. на 3 части – Италия, Лотарингия и Прованс.

Карл Велики и християнизирането на саксонците

Последният император – Беренгар I, умрял в 924 г. За приемници на Каролингската империя след това смятали себе си владетелите на Свещената Римска империя, основана през 962 г. от немския крал Отон I Велики.

Историците до ден-днешен не са на едно мнение относно броя на населението в Западна Европа по време на Каролингската империя. През VІ-VІІ вв. през континента преминали няколко епидемии, макар днес да не се знае какъв точно бил демографският резултат от тях. Във всеки случай броят на населението едва ли бил възстановен до 700 г.

Западна Европа по онова време била сравнително рядко населена територия. Това, разбира се, не означава, че хората живеели самотно или далеч един от друг.

Там, където римските селища били малко (ориентировъчно, районът северно от река Лоара), германците обикновено се заселвали на колонии от много семейства върху земи, които или били обработвани преди тях, или по начало били удобни за земеделие.

Франките в Галия (главно днешна Франция) често се смесвали с местното население, което се състояло от романизирани гали, както и от заселници, наследници на някогашни римски чиновници, войници и т. н.

Англите и саксите, които нахлули в Британия, постъпвали по същия начин: заселвали се главно в равнините, подходящи за обработваемо земеделие, с което се занимавали и в родината си. Планините, с техните леки почви и предимно животновъдно стопанство, останали във владение на келтите-брити.

Отделни селища или колонии от села с полета, заобиколени от гори, пустош или блата, предтавлявали в по-голямата си част самостоятелни икономически организми – малки оазиси от обработвана земя сред обширни некултивирани пространства.

Но горите, земите и блатата не били напълно непроходими или икономически безполезни. Големите реки на Западна и Централна Европа, от Лоара до Рейн и Елба заедно с безбройните им притоци служели по-скоро за пътища, отколкото пречели в качеството на препятствия.

Горите осигурявали дърва за отопление, материал за строителство и дивеч,  давали гъби и горски плодове, също храна за прасета – жълъди, лешници и т. н. В същото време селяните не можели на воля да разширяват площта на обработваемата земя за сметка на горите и пустошта, тъй като феодалите, собственици на местностите, по правило, се стремели да пазят горите като терен за лов. Достатъчно е да си спомним, че едно от главните обвинения срещу Робин Худ било бракониерство.

Каролингската империя 843—888 години. Уикипедия

Но основната пречка за земеделието била, че култивирането на нови земи изисквало огромни физически усилия. Железните земеделски инструменти били редки и скъпи. От описи, правени през ІХ-ти век, знаем, че в обширните имения в северната част на Франция имало само по 2-3 брадви, също толкова лопати и сърпове. Какво можело да се направи с тях сред гъстите букови и дъбови гори? Повечето селски инструменти били дървени. Дори обикновеният плуг представлявал дървено острие със също дървен лемеж, обгорен на огън за по-голяма здравина.

Физическите трудности в борбата с вековните гори били плашещи сами по себе си, а към това се прибавяли и психологически бариери. В германските езически култове дърветата се ползвали със специално уважение, което предполагало грижливо и внимателно отношение към тях.

Приемането на християнството не можело бързо да промени древните вярвания. Много поколения след покръстването свещениците неуморно се борели с упоритите езически ритуали, свързани с почитането на дърветата. Такъв бил, например, култът към Игдразил – свещеният ясен в скандинавската митология, чиито корени, както се вярвало, поддържали небето и земята.

Така земите на Каролингската империя, преодолявайки феодално-административни, физически и религиозни трудности, постепенно се превръщали в земеделски оазиси, способни да изхранват постепенно увеличаващото се население на ранносредновековната Западна Европа.

Категория:
Земя · История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title