Занаятчийската дейност на древните египтяни била много разнообразна. В някои сектори на тази област египтяните за хилядолетното съществуване на своята държава достигнали изключително високо ниво.
Недрата на Древен Египет били много богати на полезни изкопаеми – особено в сравнение с, например, не по-малко древната цивилизация на съседна Месопотамия. Залежите от строителни камъни били изобилни – главно пясъчник. Кариерите, където го добивали, са открити от археолозите във всички части на страната, особено на юг, в Горен Египет.
Друг основен ресурс била дървесината. Основните дървесни видове, които растели в Египет, били акация и тамариск – твърда дървесина, използвана във всички области на икономиката. Селяните произвеждали от акация примитивни селскостопански инструменти, които се използвали почти до края на древната египетска държава. Местните дървета отивали за нуждите на корабостроенето, използвали се в жилищното и храмовото строителство. Освен това, египтяните използвали дървесина за домашни нужди. От нея били изработвани мебелите както в домовете на обикновените хора и велможите, така и в дворците на фараоните. Дървените скулптури в Древен Египет били разпространени почти колкото каменните.
Сред суровинните ресурси специално място заемала тръстиката, която растяла в изобилие по долината на Нил. Специално трябва да се спомене папирусът – вид камъш, разпространен в блатистите земи покрай бреговете на реките. Египтяните използвали папируса, за да правят своеобразна хартия, която, както показало времето, била достатъчно здрава, за да преживее хилядолетията и да достигне до наши дни.
Ленът, една от най-старите земеделски култури, отглеждани от древните египтяни, бил в основата на тяхното тъкачно изкуство, като изпреварил значително вълната.
От най-древни времена египтяните добивали мед в богатите находища на Синайския полуостров. Този метал бил основната суровина за производството на инструменти. Неговото значение за икономическия живот на древен Египет било огромно.
Друг метал, добре известен на египтяните от древни времена, било златото. Добивали го в малки количества от рудниците в източните покрайнини на страната. Основен доставчик на злато от епохата на Средното царство, т. е. от началото на II хилядолетие пр. Хр., била Нубия. Тази страна южно от Египет била изключително богата на злато и египетските фараони полагали големи усилия, за да завладеят нубийските находища. Накрая успели да постигнат това в епохата на Новото царство (1550 г. пр. Хр. – 1070 г. пр. Хр.), след което нубийското злато потекло като пълноводна река към Египет.
За разлика от златото, среброто дълго време било почти непознато за египтяните. След това повечето от сребърните изделия и кюлчета били внасяни от Азия.
На територията на Древен Египет обаче имало няколко редки находища, където се добивала естествена сплав от сребро и злато – така нареченият „електрон“, който бил много разпространен във всички развити култури на Древния свят.
И накрая, като суровини в древните египетски занаяти се използвали всевъзможни видове материали от животински произход – вълна и козина, кожа, кости, сухожилия.
От най-древни времена приблизително до средата на II хилядолетие пр. Хр. египетските занаяти се развивали само въз основа на местни суровини.
Едва от началото на Новото царство (1550 г. пр. Хр.), когато в Египет започнали да пристигат неизвестни досега материали и непознати дотогава технологии, занаятчийското производство се издигнало на друго ниво. Новото царство предложило качествен скок в развитието на занаятите именно поради усъвършенстваните методи за обработка на материалите. Древният Египет постепенно ставал все по-нов.
