background img
мар. 4, 2019
484 Views

Средновековната крепост Овеч

Автор:

Разположена върху платото „Калето“, на изток от Провадия се издига средновековната крепост Овеч.

Построена от византийците и функционираща от IV в. до началото на VII в., крепостта не била активна почти цял век. Когато този период отминава повторното ѝ заселване започва от XI в. и приключва в края на XVII в. При различните народи, крепостта има различни наименования – византийците я наричат Проват или Проватон, българите – Овеч, а турците – Таш Хисар, което в превод означава каменна крепост. В историческите хроники от XII в. крепостта се споменава и с името Бурфанта.

Платото, където се намира крепостта има формата на кораб и е обкръжено със скални венци високи от 11 до 25 метра. На север от него е разположено платото „Табиите“ – двете плата се свързват чрез тесен провлак. Някога в северната част на „Калето“ са се издигали високи крепостни стени – на същото място днес се намира Главната порта на твърдината. На свой ред, тя е свързана с провлака към „Табиите“ благодарение на мостово съоръжение дълго около 160 метра. Пред портата е прокопан изкуствен провлак, който има дължина и дълбочина съответно 8 и 5 метра. Навътре към крепостта се стига по изсечен в скалата път, засводен на повече от десет метра. Според легендите в намиращите се под крепостта карстови пещери някога са се съхранявали огромни запаси от жито и храна, с които се изхранвали жителите на града по време на обсада.

Северната порта на крепост Овеч. Снимки: Уикипедия

Заради близостта му с Варна, Овеч е получил сериозно развитие по време на владението от българите. Поради липсата на флот, сегашната морска столица на България бързо паднала под напора на византийския флот. За разлика от нея обаче, Овеч е направен така, че да издържи евентуално византийско настъпление.

Крепостта Проват имала за цел да предпази Византия от нахлуващите от север войнствени племена. Името Проватон идва от гръцки и означава „Овча крепост“. Благодарение на българският навик да възприемаме всичко буквално, Аспаруховите българи използвали направения вече от славяните буквален превод на името и така крепостта била наречена Овеч. Първоначалната и отбранителна функция, бързо се променила и Овеч се превърнал в голям административен и военен център с постоянно население. Когато християнството навлязло в нашите земи, мястото започнало да се възприема и като епископска резиденция, естествено, със солиден военен гарнизон.

Съществува теория, че Овеч е съществувал и по време на Първата българска държава. Доказателства за това са двата надписа на хан Омуртаг, информиращи за времето на неговите походи срещу франките и маджарите, където споменатите в надписа военачалници намират смъртта си.

Дървената пътека към Табиите. Снимки: Уикипедия

Името на крепостта се свързва и с периода на Второто българско царство, в частност с имената на цар Калоян и брат му Петър II. През 1278 г., 2 византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, съответно под водачеството на пълководците Априн и Мурин, опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново,  намерили гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. По пътя на завладяването си, пълководеца Михаил Глава Тарханиот превзел няколко крепости в Източния Балкан, но с Овеч ударил на камък. Зает с обсадата, той не забелязал как в тила му пристигнала армията на Ивайло, която ликвидирала византийците за броени дни. Михаил Глава, за който се смята, че има български произход, се качил на кораб за Константинопол, поради здравословни причини, оставяйки войниците си без предводител. Чисто бягство – при това доста нетипично за българите. Дано не е българин.

По нареждане на цар Иван Александър в Овеч били затворени трима от рицарите на граф Амедей VI Савойски пленени при боевете при Глата през 1366 г., като един от тези рицари е самият бургундски маршал – Гвидо ди Понтарлиер. Единствената причина да се отърват била намесата на католическия патриарх на Константинопол, който издействал откуп от 2400 златни перпера в замяна на техния живот.

Основи от главната църква на Овечката епархия и големият кладенец. Снимки: Уикипедия

Под командването на Лала Шахин, 30-хилядната турска армия, завладява Овеч през 1388 г. Въпреки сключеното по-рано примирие, турците прибягват до измама и се промъкват през нощта. Османския хронист Нешри твърди, че „неверниците“ се окопитили и се съпротивлявали яростно, но въпреки това били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби.

През 1409 г. синът на Иван Шишман, започва въстание в Овеч Няколко години по-късно, през 1413 г. синът на Баязид I, Муса превзема отново крепостта и жестоко се разправя с въстаналото население. По време на нападението на войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело, известен като Варненчик, 1444 г. , крепостта е унищожена до основи. Когато турците отново се настаняват в крепостта запазили малък военен гарнизон – така твърдината започнала да губи своето предназначение. Турците поддържали крепостта до края на XVII в., а след това твърдината бива изоставена. Българското ѝ население създало известният днес град Провадия. Днес от крепостта са останали изцяло обновеното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, щерни за зърно, многобройни кладенци за събиране на вода, руините на трикорабна едноабсидна църква център на Овечката епархия, две еднокорабни едноабсидни църкви от XII-XIV в., затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военнопленници, стражевите кули, каменната северна порта, мраморните колони на Омуртаг.

Автор: Божидара Иванова

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title